Всичко, което носеше в сърцето си и което толкова му липсваше.
И ароматът на Габри, на тоалетен сапун. Силните му, сигурни ръце, които го обгръщаха. Габри. Който никога, нито за миг, не спря да вярва в него.
Габри с усилие откъсна очи от партньора си и погледна зад него, където стояха двамата полицаи от Sûreté.
— Благодаря ви — промълви.
— Благодарностите са за инспектор Бовоар — отвърна Гамаш.
Бистрото отново притихна. Главният инспектор се обърна към Оливие. Искаше да каже нещо пред всички. В случай че са останали някакви съмнения.
— Сгреших — призна. — Много съжалявам.
— Не мога да ви простя — проговори светлокосият мъж с пресипнал глас, докато се опитваше да овладее емоциите си. — Нямате представа какво преживях. — Замълча, взе се в ръце и добави: — Може би след време.
— Oui — съгласи се детективът.
Докато всички се отдадоха на празнуване, Гамаш излезе в слънчевия ден и се потопи в звуците на деца, които играеха хокей, замерваха се със снежни топки или се пускаха с шейни по склона на хълма. Спря се, за да ги погледа, но виждаше само младежа в ръцете си. С огнестрелни рани по гърба.
Открил го бе, но твърде късно.
Арман Гамаш притисна Пол Моран в прегръдките си.
Много съжалявам. Прости ми.
Отговори му само тишината, а някъде в далечината ехтяха виковете на деца, които си играеха.