Романът „Сенки в снега“ дължи много на прекрасния ми агент Тереза Крие и на редакторите Хоуп Делън, Шерийз Хобс и Дан Малъри. С мили думи и критичен поглед те изваждат на показ най-доброто от книгата и от мен като писател.
Накрая искам да спомена, че Литературно-историческото дружество е истинско бижу, но като повечето библиотеки в наши дни работи със скромно финансиране и благодарение на усилията на доброволци — и франкофони, и англоезични. Ако искате да станете член или да ги посетите, техният уебсайт е www.morrin.org.
Тази книга е много специална за мен по много причини и се надявам, че ще го разберете. Като останалите книги от поредицата за главен инспектор Гамаш „Сенки в снега“ не се отнася за смъртта, а за живота. И за необходимостта да уважаваш миналото, без да си вкопчен в него.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
Полицаите от Sûreté du Québec
Арман Гамаш — главен инспектор от отдел „Убийства“
Жан Ги Бовоар — инспектор, заместник на Гамаш Изабел Лакост — полицай от екипа на Гамаш Пол Моран — млад полицай Ивет Никол — млад полицай Силвен Франкьор — главен комисар
Жителите на град Квебек
Емил Комо — пенсиониран главен инспектор, ментор на Гамаш
Огюстен Рено — археолог любител, вманиачен в основателя на Квебек Самюел Шамплен
Портър Уилсън — председател на управителния съвет на Литературно-историческото дружество (ЛИД)
Елизабет Макуъртър, мистър Блейк, Кен Хаслъм — членове на управителния съвет на ЛИД
Том Хенкок — пастор в презвитерианската църква, член на управителния съвет на ЛИД
Уини — библиотекарка и член на управителния съвет на ЛИД Серж Шевре — главен археолог на град Квебек Рене Далер и Жан Амел — членове на дружество „Шамплен“
Жителите на Трите бора
Клара и Питър Мороу — семейство художници
Мирна Ландерс — собственик на книжарница за нови и стари книги
Рут Зардо — възрастна поетеса
Габриел Дюбо — готвач и хотелиер; държи бистрото и пансиона в селото
Оливие Брюле — търговец на антикварни стоки и партньор на Габриел
Марк и Доминик Жилбер — богато семейство, заселило се наскоро в селото
Венсан и Карол Жилбер — родители на Марк
Стария Мъндин и Съпругата — младо семейство дърводелци
Речник на някои френски думи и изрази в романа
Avec le temps — с течение на времето
Bien sûr — разбира се
Bon — добре
Bonjour — добър ден
Bonne nuit — лека нощ
Café au lait — кафе с мляко
Calèches — карета, файтон
C’est vrai — вярно е, така е
Cher — скъпи
Chocolat chaud — горещ шоколад
Comment allez-vous — как сте
D’accord — добре
Désolé — съжалявам
Excusez-moi — извинете
Je me souviens — аз помня, спомням си
Je ne comprends pas — не разбирам
Je t’aime — обичам те
La vérité — истината
Merci, vous êtes très gentil — благодаря, много сте мил
Oui, s’il vous plaît — да, моля
Pardon — извинете, моля
Patrimoine — наследство
Point final — точка по въпроса
Salut — привет
Santé — наздраве
Société — дружество
Très fatigué — твърде уморен
ГЛАВА ПЪРВА
Бързаха нагоре по стъпалата, като вземаха по две наведнъж и се стараеха да не вдигат шум. Гамаш полагаше усилия да се овладее и да диша толкова спокойно, сякаш си седи безгрижно у дома и няма никакви проблеми.
— Сър? — В слушалките на детектива се разнесе младежки глас.
— Довери ми се, синко. Нищо лошо няма да ти се случи.
Надяваше се, че младият полицай няма да долови напрежението в тона му, макар че на главния инспектор му костваше много да говори хладнокръвно и да внушава авторитет и увереност.
— Вярвам ви.
Стигнаха до площадката. Инспектор Бовоар спря и впери очи в шефа си. Гамаш погледна часовника си.
47 секунди.
Имаше време.
Полицаят говореше в слушалките му, разказваше колко приятно усеща слънчевите лъчи върху лицето си.
Останалите от екипа се изкачиха до площадката. Всички бяха с бронежилетки, с автоматични оръжия, готови за стрелба, с бдителни погледи. Насочени към началника. Инспектор Бовоар стоеше до него и също очакваше решението. Накъде? Бяха близо. Няколко крачки ги деляха от целта.
Гамаш се обърна към единия мрачен и пуст коридор на изоставената фабрика, после към другия.
Изглеждаха еднакви. През редицата изпочупени мръсни прозорци на стената се процеждаше светлината на декемврийския ден.
43 секунди.
Решително посочи левия коридор и всички се втурнаха безшумно към вратата в дъното. Докато тичаше, Гамаш стискаше автоматичното оръжие и говореше успокоително в микрофона: