Полицаите не могат да получават парични награди. Но обикновените граждани като мен могат. И не само могат, но могат да ги споделят, с когото пожелаят.
Боби Кей се отдалечи, залитайки. Докато се влачеше към бара, той се натъкна на Сепалия. Опитен ветеран от десетилетия по коктейли и приеми, деканът се извъртя в последния момент край Боби, без да разлее нито капка от шампанското в чашата си.
— Този човек изглежда абсолютно ужасно — съобщи ни, когато се присъедини към нас.
— Ами… — проточи Мики, — това е добре. Защото самият той е ужасен.
— Знаеш ли — казах му аз, — мислех си, че Боби ще предяви на по-висок глас претенциите си за наградата.
Брат ми се ухили и отпи глътка от своя бокал. После примижа с едно око, по маниера на татко, когато се замислеше.
— Е… — каза накрая с премерен тон, — аз му обясних, че убийството е сложно нещо. И разумният човек се въздържа да размътва водата излишно. Защото хората могат да започнат да си задават въпроси.
— Например? — попита Сепалия.
— Може да започнат да се чудят дали убийството на Райли не е тъп опит за реклама, завършил печално. И ако не е, тогава дали Боби не се е свързал с Томита впоследствие, като му е обещал да ви примами в капана срещу връщането на меча, понеже е направил някои икономии и не го е застраховал както се изисква. И дали пак той не е наел двамата гангстери за в случай, че стане някаква издънка. Както, впрочем, се случило… В крайна сметка принудих го да се съгласи, че няма да е добре за него, ако предяви претенции за наградата, защото това може да ме накара да се поинтересувам как така неговите отпечатъци са върху ножа.
— Бяха ли? — поинтересува се с повдигната вежда Сепалия.
— Знае ли някой… — махна с ръка брат ми.
Сепалия премести поглед от Мики към мен и обратно.
— Но нали ти сам каза, че Конър е счупил врата на Томита! — възрази той.
— Хе… — изхили се Мики, — сега се сещам, че забравих да спомена това пред Боби.
Загледах за минута чековете, които Такано ми бе дал. Като всеки друг Бърк, не ми се случваше често да видя сума, изписана с толкова много нули, та макар и след разделянето й на три. После се усмихнах и подадох един на Арт и втория на Мики:
— Вероятно ще забележите — обърнах им внимание, — че чековете са на имената на съпругите ви. Разчитам на вас да им ги дадете, нали?
Двамата ме изгледаха. За втори път в рамките на един ден Мики бе загубил дар слово. Помълча, после кимна и каза:
— Благодаря, Конър.
— Е, какво толкова…
Ямашита ми се усмихна. За него това бе рядко събитие.
— Ти си добър ученик, Бърк.
От неговите уста това бе голяма похвала. Поклоних му се с благодарност.
— Възприемам много бавно, сенсей. — Все още ми се случваше да сънувам двубоя с Томита и когато споменът ме връхлетеше, белезите на гърба ми започваха да горят.
Ямашита присви очи.
— Не — каза той, — всеки глупак може да размаха оръжие — и отпи последна глътка от шампанското в чашата си. — От друга страна, ти много добре си усвоил какво означава чест. — Сенсей остави чашата си, поклони се общо на всички ни и си тръгна. Мина с плавната си походка през тълпата и се скри от погледа ни.
След малко и шампанското, и разговорът започнаха да изветряват. Тръгнах на разходка из задната градина, внимателно заобиколих храстите и напуснах двора, без президентът да забележи. Чувствах се като непослушно дете.
Тук беше много по-тихо и от другата страна на спортните игрища се виждаше кампусът, увиснал като мираж в горещия неподвижен въздух. От това разстояние ми изглеждаше като едно приемливо място, където да прекараш известно време.
Брат ми ме беше проследил.
— И сега какво? — чух го да ме пита зад гърба ми.
Свих рамене:
— Колкото знаеш ти, толкова знам и аз.
— Дали да не ударим още по едно? — подкани ме той.
Двамата погледнахме тълпата, изпълваща задния двор на Доманова, спогледахме се и едновременно казахме:
— Не-е…
— Е, в такъв случай, аз си тръгвам — съобщи ми Мики. — Барбекю утре?
— Става.