— Аз съм доктор Пол Малори — представя се той и оправя очилата си с рогови рамки.
— Но аз имам среща с доктор Понселе…
— Колежката ми е в отпуск. Трябвало е да ви предупреди, че я замествам.
Изнервям се.
— Не е, напротив: потвърди срещата ни с имейл.
Вадя телефона си и търся пощата върху екрана, за да представя доказателство. Когато я прочитам, установявам, че мъжът е прав: бях прегледала набързо съобщението, запомних само потвърждението за срещата, но не и известието, че самата тя е в отпуск.
По дяволите.
Объркана, се колебая. Прекалено добре познавам мъжете, за да искам някой от тях да ми бъде гинеколог. Очевидно е, че една жена винаги по-добре ще влезе в положението на друга жена. Въпрос на психология, на чувствителност, на интимен контакт. Оставайки нащрек, все пак го следвам в кабинета, твърдо решена да не продължавам дълго прегледа.
— Много добре — казвам. — Ще бъда пряма, докторе: имам нужда само от антибиотик, за да излекувам цистита си. Обикновено доктор Понселе ми дава антибактериална монодоза…
Той ме гледа, присвива клепачи и прекъсва тирадата ми:
— Извинете ме, но нали нямате намерение да напишете рецептата вместо мен? Разберете: не мога да ви дам антибиотик, без да ви прегледам.
Опитвам се да сдържа гнева си, но разбирам, че нещата ще се окажат по-сложни, отколкото предвиждах.
— Казах ви, че имам хроничен цистит. Не е необходима друга диагноза.
— Вероятно е така, госпожице, но тук лекарят съм аз.
— Действително, не съм доктор. Аз съм полицай и съм затънала с работа до гушата! Не ми губете времето с тест на вагината.
— Точно това ще направим — заявява той и ми подава лентичка за тестване на урина. — И ще ви предпиша цитобактериологично изследване, което се извършва в лаборатория.
— Да не сте се смахнал, Боже! Дайте ми антибиотика и да приключваме!
— Бъдете по-разумна и не се дръжте като токсикоманка! В живота има не само антибиотици.
Изведнъж започвам да се чувствам едновременно изморена и глупава. Нова болка разкъсва долната част на корема ми. Умората, натрупана откакто се включих в криминалната бригада, изригва в мен като лава на вулкан. Прекалено много безсънни нощи, стоварване на насилие и ужаси, рояк призраци, които не е възможно да прогоня.
Изтощена съм, изпразнена. Имам нужда от слънце, от топла баня, от нова прическа, от по-женствен гардероб и от две седмици почивка далеч от Париж. Далеч от мен самата.
Гледам мъжа, елегантен, лъскав, ведър. Хубавото му лице е свежо, усмивката му е нежна, гримасата му е привлекателна. Невероятните му руси къдрави коси ме дразнят. Дори бръчиците около очите му са неустоими. А аз се усещам противна и жалка. Една смешна тъпачка, която му говори за проблемите с пикочния си мехур.
— Достатъчно ли насищате жаждата си? — подхваща той. — Знаете ли, че половината от циститите могат да бъдат излекувани само с изпиването на два литра вода дневно?
Не го слушам. Това е моята сила: обезкуражаването ми никога не продължава дълго. Като светкавици, образите избухват в главата ми. Трупът на жената на местопрестъплението тази сутрин: Клара Матюрен, дивашки удушена с найлонов чорап. Обърнатите й очи, лицето й, изписаният ужас. Нямам право да губя време. Нямам право да се разсейвам. Трябва да заловя убиеца, преди той да се задейства отново.
— А фитотерапията? — пита красивият блондин. — Знаете ли, че растенията могат да бъдат много полезни, особено сокът от червена боровинка.
С внезапно и рязко движение минавам зад бюрото му и изваждам една празна рецепта.
— Прав сте, сама ще си напиша рецептата!
Той е толкова слисан, че дори не помръдва, за да ми попречи.
Обръщам се и си тръгвам, като затварям вратата.
Париж, 10 район
Месец по-късно
Декември 2010 г., 7 часът сутринта.
Аудито пътува в тъмнината и излиза на площад „Колонел Фабиен“. Светлините на града се отразяват върху внушителната сграда от бетон и желязо на седалището на Комунистическата партия. Страшен студ е. Надувам отоплението до дупка и влизам в кръговото кръстовище, за да се озова на улица „Луи Блан“. Пускам радиото докато пресичам канала „Сен Мартен“.
Радио „Франс Инфо“, 7 часът е, новините представя Бернар Томасон.
— Здравей, Флоранс, добро утро на всички. В навечерието на Коледа, отново лошото време е основна тема в новините днес. Метео Франция обявява оранжев код за тревога, тъй като се очакват тежки снеговалежи над Париж към обяд. Снегът силно ще затрудни движението на Ил дьо Франс.