Алис разтърка клепачите си със свободната ръка. Остра мигрена се спускаше към слепоочията й, сякаш невидимо менгеме стягаше черепа й. Пое дълбоко въздух, за да прогони страха и се опита да възстанови спомените си.
Вчера вечерта излезе да празнува с три приятелки по „Шан-з-Елизе“. Пи много, като не броеше чашите в коктейлните барове: „Лунна светлина“ „Тринайсетия етаж“, „Лондондери“… Четирите жени се разделиха към полунощ. Тя сама отиде до колата си, оставена на подземния паркинг на авеню „Франклин Рузвелт“ а след това…
Черна дупка. Памучна лента забулваше съзнанието й. Мозъкът й беше като изпразнен. Паметта й беше парализирана, замръзнала, блокирана върху този последен образ.
Хайде, направи усилие, по дяволите! Какво се случи после?
Тя ясно си спомняше как плаща на автоматичната каса на паркинга, после слиза по стълбите към третия подземен етаж. Беше пила прекалено много, нямаше спор. Залитайки се добра до малкото си ауди, отключи вратата, настани се на седалката и…
Нищо повече.
Опита да се концентрира, но сякаш тухлен зид възпираше достъпа до спомените й. Адрианов вал2 беше издигнат пред способността й да размишлява, истинска китайска стена препречваше пътя на напразните й опити.
Преглътна слюнката си. Равнището на паниката й се покачи. Гората, кръвта върху блузата, оръжието, което не беше нейното… И дума не можеше да става за обикновен махмурлук след празнична вечер. Тъй като не беше в състояние да си спомни как се е озовала тук, несъмнено някой я беше дрогирал. Някой мръсник може би беше сипал гамахидроксибутират3 в чашата й! Това беше напълно възможно: като полицай в последните години се беше сблъсквала с няколко случая, при които тази дрога се използваше при изнасилване. Тя подреди тази идея в един ъгъл на главата си и се зае да изпразва джобовете си: портфейлът й и полицейската й карта бяха изчезнали. Нямаше в себе си нито документи, нито пари, нито мобилен телефон.
Към страха се прибави отчаянието.
Изпращя клон, из храстите излетя облак синигерчета. Няколко ръждивожълти листа се понесоха във въздуха и леко докоснаха лицето на Алис. С помощта на лявата си ръка (и задържайки с брадичка горната част на дрехата) тя вдигна ципа на якето. Тогава забеляза във вдлъбнатината на дланта си нещо бледо записано с химикалка; поредица от цифри, драснати със замах, като пищов за преписване на изпит, почти изтрил се:
Какви са тези цифри? Тя ли ги беше написала? Възможно е, но не е сигурно… — реши, докато гледаше почерка.
За кратко затвори очи, объркана и ужасена.
Не можеше да остане спокойна. Очевидно, много значимо събитие се беше случило тази нощ. Но щом нямаше никакъв спомен от този епизод, мъжът, към който беше прикована, бързо щеше да освежи паметта й. Или поне искрено се надяваше да е така.
Приятел или враг?
Без да знае отговора, тя постави пълнителя в пистолета и го зареди. Със свободната си ръка насочи оръжието към непознатия, а след това го разтърси грубо.
— Ей! Ще се събудиш ли?
Човекът трудно се поддаде на вика й.
— Раздвижете се, приятелю! — побутна го тя по рамото.
Той примигна и се прозина, преди с мъка да се размърда.
Бе изумен, отваряйки клепачи, да видя дулото на пистолет на няколко сантиметра от слепоочието си.
Облещено изгледа Алис, след това заобръща глава на всички страни, откривайки смаян горския пейзаж.
След няколко секунди вцепенение преглътна слюнката си, после отвори уста, за да попита на английски:
— Но коя сте вие, Господи? Какво правим тук?
2
Габриел
Всеки от нас носи в себе си тревожен странник.
Непознатият проговори със силен американски акцент, почти напълно заваляйки р-тата.
— Къде сме, по дяволите? — настоятелно запита той, смръщвайки вежди.
Алис стисна здраво пръсти около дръжката на пистолета.
— Мисля, че вие ще ми кажете! — отговори тя на английски, като приближи глока до слепоочието му.
— Съгласна ли сте да се успокоим? — попита той и вдигна ръце. — Махнете оръжието; тия джунджурии са опасни…
Все още сънен, посочи с брадичка закопчаната си с белезници ръка.
— Защо сте ми сложили това? Какво сторих този път? Да не съм се бил? Или съм бил пиян на публично място?
2
Адриановият вал е римско отбранително съоръжение, което се намира в Северна Англия, край границата й с Шотландия; строежът започва през 122 г. при император Адриан, дължината е 118 км, а височината — 3 метра.
3
Гамахидроксибутират е излязъл от употреба операционен анестетик, който в ниски дози води до отпускане, успокояване и лека еуфория, а високите дози предизвикват гадене, схващане на мускулите, припадък, колабиране и кома; смесването му с алкохол е много опасно; използва се масово от тийнейджъри и бодибилдъри.