Един миг е достатъчен. Един поглед. Една среща. За да разтърси съществуванието ми. Точната личност в точния момент. Капризът е съучастник на случайността.
Прекарваме Бъдни вечер в хотел в Рим.
На другия ден поемаме към амалфийското крайбрежие, пресичаме Долината на дракона чак до високите градини на град Равело.
След пет месеца се оженихме.
През май разбрах, че чакам дете.
В живота има редки моменти, когато врата се разтваря широко и ни окъпва в светлина. Мигове, когато в нас нещо се отключва. Носим се в безтегловност, пътуваме по магистрала без радари. Изборът става прозрачно ясен, отговорите заместват въпросите, страхът отстъпва пред любовта.
Човек трябва да е преживявал такива моменти.
Траят кратко време.
7
Провалът
Винаги можем повече, отколкото предполагаме.
Китайският квартал
В наши дни
10:20 ч.
Шумът на тълпата. Миризмата на сушена риба, която дразни гърдите. Скърцането на металическа врата.
Габриел излезе от Заложната къща и направи няколко крачки по „Мот Стрийт“. Като го забеляза, Алис тутакси прогони спомените си.
— Добре ли сте? — попита той, тъй като отгатна смущението й.
— Добре съм — успокои го тя. — Какво стана с часовника на съпруга ми?
— Измъкнах му 1600 долара — рече той и гордо размаха куп банкноти. — И ви обещавам, че бързо ще си го върнем. Дотогава, смятам, сме заслужили да закусим.
Тя се съгласи и те побързаха да напуснат Китайския квартал, за да се озоват на по-приветливите тротоари на „Бауъри“. Тръгнаха по авенюто на север, като се движеха от слънчевата страна на голямата артерия.
В не толкова далечното минало тази част на Манхатън беше престъпен квартал, тук си даваха среща наркоманите, проститутките и бездомниците. Сега се беше превърнала в приветливо място, шикозно и модерно. Улицата беше осветена и просторна, архитектурата й разнообразна, а витрините й — пъстри. Сред каменните сгради, малките магазинчета и ресторантите се открояваше изненадващият силует на Новия музей за съвременно изкуство. Неговите шест етажа приличаха на струпване на кутии за обувки, наслагани една върху друга в нетрайно равновесие. Отсечените му линии и цветът на фасадата му — чисто бяла на сребърни нишки — се различаваха от патинирания декор на долен Ист Сайд.
Алис и Габриел отвориха вратата на „Пепърмил Кофи Шоп“, първото кафене, което се изпречи на пътя им.
Седнаха един срещу друг на два кожени кремави стола в сепарето. Облицовани в бяло стени, ефектни корнизи, голям френски прозорец, масивен дъбов паркет: едновременно уютно и рафинирано, мястото беше приветливо и контрастираше с трескавата атмосфера в Китайския квартал. Преминавайки през стъклото, есенната светлина озаряваше залата и огряваше еспресо машините зад бара.
В центъра на всяка маса закрепен в специална поставка таблет позволяваше на клиентите да разгледат менюто, да сърфират в интернет и им осигуряваше достъп до избрани вестници и списания.
Алис се зае с менюто. Гладът толкова измъчваше стомаха й, че тя чуваше къркоренето на червата си. Поръча капучино и бейгъл сандвич19 със сьомга, Габриел предпочете кафе лате и сандвич „Монте Кристо“20.
Келнерът с жилетка, връзка, шапка „Стетсън Федора“21 и префърцунени маниери им сервира поръчката.
Те се нахвърлиха на закуската и изпиха кафето почти на една глътка. Алис изяде надва-натри залъка хлебчето си, напълнено със сьомга, свежа сметана, дребен лук и див копър. След като си възвърна силите, тя затвори очи и се остави да галят слуха й старите блусове, които се разнасяха от радиото от лакирано дърво. Опита се да забрави всичко и „да си успокои невроните“, както обичаше да казва баба й.
— Размина ни се на косъм — рече Габриел и погълна последните трохи от сандвича си.
Отдалеч направи знак на бармана да повтори поръчката. Алис отвори очи и се съгласи с партньора си.
— Трябва да започнем от нулата. Да подредим онова, с което разполагаме и да се опитаме да го използваме: телефонния номер в „Гринуич хотел“, серията цифри, записани върху ръката ви…
18
Жозеф Кесел (1898–1979) е известен френски писател, син на лекар евреин, емигрирал от Русия във Франция през 1908. Цитатът е от интервю на писателя с Ж. М. Гьонасиа в книгата „Клубът на непоправимите оптимисти“, изд. „Албин Мишел“, 2009.
20
Сандвич „Монте Кристо“ е популярно ястие в САЩ: две по две филии се намазват с горчица и се пълнят с шунка и сирене, след това се запържват с разбито яйце с мляко.
21
Джон Стетсън се смята за дизайнер на първата каубойска шапка; „Стетсън Федора“ е шапка тип гангстерско борсалино.