В деня на смъртта си Клара не е носила любимия си шал.
Усещам леко разтрисане.
Дали става дума за детайл без значение?
Мозъкът ми работи на пълни обороти, опитва се да опрости нещата. Защо Клара Матюрен е сменила шала си през този ден? Може би го е заела на някоя приятелка? Може би го е дала на химическо чистене? Може би го е изгубила?
Може би го е изгубила…
Мод Морел, втората жертва, също беше изгубила нещо: телефона си, който в крайна сметка бе открит в такси. А джиесема на Натали Русел — неизменно вярвахме, че е откраднат, — дали също не го е изгубила?
Изгубен.
Два телефона, един шал…
А Виржини Андре? Какво беше изгубила.
Живота си.
Какво още? Преставам да се занимавам със снимките и избирам номера на Сеймур.
— Здравей, аз съм. Що се отнася до смъртта на Виржини Андре, знаеш ли някъде при разследването да става дума за предмет, който тя да е изгубила наскоро?
— Алис, ти си в отпуск, по дяволите! Занимавай се с очакването на бебето!
Правя се, че не чувам упреците.
— Спомняш ли си или не?
— Не, не знам, Алис. Вече не разследваме този случай.
— Можеш ли да намериш номера на бившия й мъж? Изпрати ми го. Аз самата ще го попитам.
— Добре — въздъхва той.
— Благодаря ти, човече.
Три минути след като затварям, получавам есемес от Сеймур. Звъня на Жан-Марк Андре веднага и оставям съобщение, като го моля да се свърже с мен колкото е възможно по-бързо.
— Госпожо Шефер! Пак сте дошла пеша — укорява ме Роз-Мей и се блещи насреща ми.
Тя е от остров Реюнион24, едра жена със силен креолски акцент, която всеки път, когато идвам при нея, ме мъмри като малко детенце.
— Не е така! — казвам и я следвам в една от залите на третия етаж, където води курс по подготовка за раждането.
Моли ме да легна, преглежда ме внимателно, уверява се, че шийката на матката е добре затворена и че няма риск от преждевременно раждане. С удоволствие установява, че бебето се е обърнало и вече не е в седнала поза.
— Главата му е разположена добре надолу и гърбът му е вдясно. Тази поза е идеалната! Дори е започнало по малко да се смъква.
Разполага електродите върху корема ми и започва мониторинга, който регистрира сърдечния ритъм на бебето и маточните контракции.
Чувам как тупа сърцето на сина ми.
Развълнувана съм, очите ми се просълзяват, но в същото време безумен страх стяга гърдите ми. После Роз-Мей ми обяснява какво трябва да правя, когато започна да усещам контракциите; това ще стане вероятно след четири или пет седмици.
— Ако са на всеки десет минути, вземете „Спасфон“ и изчакайте половин час. Премине ли болката, значи тревогата е била фалшива. Ако обаче продължи…
Чувам телефона си, който е в джоба на спортното яке, закачено наблизо. Прекъсвам акушерката, ставам и грабвам джиесема.
— Жан-Марк Андре — обявява гласът в апарата. — Като си прегледах гласовата поща, видях…
— Благодаря, че ми се обадихте, господине. Аз съм капитан Шефер, един от офицерите от полицията, натоварени с разследването на убийството на бившата ви съпруга. Спомняте ли си в дните преди смъртта й тя да е загубила нещо?
— Какво да е загубила?
— Не знам точно. Дреха? Бижу? Портфейл?
— Каква връзка има това с убийството й?
24
Реюнион е вулканичен остров в Индийския океан от Маскаренските острови, отвъдморски департамент на Франция, население около 600 000 души, главно креоли.