— Казах ви, нищо не знам!
Алис насочи надолу оръжието си и остана безмълвна няколко секунди, колкото да осъзнае лошите новини. Явно този тип нямаше да й помогне да си изясни положението. Напротив.
— Нали осъзнавате, че всичко, което току-що ми разказахте, е глупава басня? — подхвана тя отново, въздишайки.
— Но защо?
— Ами защото се намираме във Франция!
Габриел измери с поглед гората, която се издигаше около тях: дивата растителност, буйните шубраци, скалистите повърхности, покрити с бръшлян, позлатения свод, оформен от есенните листа. Погледът му се плъзна нагоре по оголения дънер на гигантски бряст и съзря две катерички, които бързо се катереха и преминаваха от клон на клон в преследване на син дрозд.
— Готов съм да заложа ризата си, че не сме във Франция — рече той и си почеса главата.
— Във всеки случай има само един начин да разберем — ядоса се Алис, която отново насочи пистолета си и го накара да стане от пейката.
Те напуснаха полянката и поеха сред растителността, състояща се от гъсти храсти и кичести дървета. Приковани един към друг, преминаха прерязаното от долини подлесие, следвайки издигащия се нагоре път, после слязоха по склон, като се подпираха на скалистите повърхности. Бяха им необходими десетина минути, за да се измъкнат от този горски лабиринт; прескачаха малки потоци и се лутаха из множество лъкатушещи пътеки. Накрая стигнаха до тясна асфалтирана алея, обкръжена от дървета, които създаваха естествена растителна арка над главите им. Колкото повече напредваха по алеята, толкова повече се долавяха шумовете на цивилизацията.
Познато бучене: надигащият се тътен на града…
Обзета от странно предчувствие, Алис отведе Габриел към слънчев процеп сред листака. Те се придвижваха напред из голото място, пробиха си път до нещо, което приличаше на тревистия бряг на езеро.
Тогава го видяха.
Чугунен мост, силно дъгообразен, който се простираше над водната повърхност.
Дълъг мост с кремав цвят, украсен с арабески и деликатно декориран с вази с цветя.
Познато място за преминаване, показвано в стотици филми.
Боу Бридж.
Те не бяха в Париж. Нито в Дъблин.
Намираха се в Ню Йорк.
В Сентръл Парк.
3
Сентръл Парк Уест
Копнеем за истина, а съзираме в себе си само неувереност.
— Боже Господи! — изрече Габриел, а изумлението се изписа на лицето на Алис.
Макар че действителността трудно можеше да бъде преглътната, вече нямаше никакво съмнение. Бяха се събудили в сърцето на „Рембъл“, най-дивото място в Сентръл Парк. Истинска гора от петнайсет хектара, която се простираше на север от езерото.
Сърцата им биеха в съзвучие, блъскаха като луди в гърдите им. Приближавайки се към брега, те стигнаха до оживена алея, типична за кипежа в парка в ранната утрин. Почитателите на джогинга хармонично съжителстваха с велосипедистите, с упражняващите тай дзи6 и с посетители, дошли просто да разходят кучетата си. Така характерната за града звукова вселена сякаш внезапно експлодира в ушите им: шумовете от уличното движение, клаксоните, сирените на пожарникарите и на полицията.
— Побъркващо е — промълви Алис.
Дестабилизирана, младата жена се опита да помисли. Искаше да се убеди, че двамата с Габриел бяха препили предишната вечер, та дори бяха забравили напълно какви са ги вършили през нощта. Но беше немислимо да са ги натоварили на самолет против волята им. Тя често беше идвала на почивка в Ню Йорк със Сеймур, нейния колега и най-добър приятел. Знаеше, че полетът Париж-Ню Йорк трае малко повече от осем часа, но като имаше предвид часовата разлика, разминаването се стопяваше до два часа. Когато пътуваха заедно, Сеймур обикновено вземаше полета в 8:30 ч. от летище „Шарл дьо Гол“ и пристигаше в Ню Йорк в 10:30. Също така тя отбеляза мислено, че последният самолет за далечна дестинация напускаше Париж в 20 часа. А вчера вечерта, в 20 часа тя все още беше в Париж. Значи двамата с Габриел са пътували с частен полет. Ако приемеше, че са я качили в самолет в Париж в 2 часа през нощта, тя би пристигнала в Ню Йорк в 4 часа местно време. Достатъчно, за да се събуди в Сентръл Парк в 8 часа. На теория това не беше невъзможно. В действителност нещата бяха съвсем различни. Дори на борда на частен самолет, административните формалности за влизане в Съединените щати бяха дълги и сложни. Ясно беше, че събитията не се връзваха.
5
Вж. Блез Паскал, „Мисли“, превод от френски Лилия Сталева и Анна Сталева, ИК „Наука и изкуство“ 1978 г., с. 196.