Въпреки неугледния си вид, Клузо вдъхва доверие и славата му не е случайна: през последните години е участвал в установяването на новите диагностични критерии за болестта на Алцхаймер и Националният институт за паметта е една от най-значимите структури в издирването и лечението на пациенти, страдащи от заболяването. Когато медиите говорят за Алцхаймер в репортажи или в новините, обикновено търсят първо него.
— Добър вечер, госпожице Шефер, седнете, моля.
За няколко минути слънцето залязва. Полумрак обгръща кабинета. Клузо сваля роговите си очила и ми хвърля поглед на бухал, преди да светне стара библиотечна лампа от месинг и опалин. Той натиска клавиш на лаптопа си и запалва плосък екран, фиксиран на стената. Отгатвам, че резултатите от моите изследвания се появяват на светлинното табло.
— Ще бъда откровен с вас, Алис, анализът на биомаркерите ви е тревожен.
Оставам мълчалива. Той става и обяснява:
— Това са изображенията на мозъка ви, направени при магнитния резонанс. По-точно изображенията на хипокампуса, зона, която изпълнява основна роля за паметта и пространствената локализация.
С показалка сочи една част от екрана.
— В тази част откриваме лека атрофия. На вашата възраст това не е нормално.
Неврологът ме оставя да смеля информацията и показва нова снимка.
— Миналата седмица минахте и през друга проверка: томосцинтиграфия чрез въвеждане на позитрони. Инжектирахме в тялото ви индикатор, съдържащ радиоактивен атом, способен да се насочи към мозъка ви и да установи евентуални редукции на глуцидния метаболизъм.
Не разбирам нито дума. Той се опитва да ме улесни.
— Позитронно-емисионната томография позволява да се визуализира активността на различни зони от нашия мозък и…
Прекъсвам го:
— Добре, какъв е резултатът?
Той въздиша.
— Може да се констатира начало на увреждане тук и там.
Приближава се до таблото и посочва един сегмент от медицинското изображение.
— Виждате ли тези червени петна? Те представляват амилоидни плаки, които се наслояват върху вашите неврони.
— Амилоидни плаки ли?
— Натрупвания на протеини, които предизвикват някои невродегенеративни болести.
Думите атакуват и блъскат като с чук съзнанието ми, но все пак искам да ги чуя.
Клузо вади друг документ: страници, изпълнена с цифри.
— Тази проблематична концентрация на амилоидни протеини се потвърждава от анализа на гръбначно-мозъчната течност, изтеглена при лумбалната пункция.
Тя също доказва присъствието на патогенни протеини Тау, което означава, че страдате от преждевременна форма на болестта на Алцхаймер.
В кабинета настъпва мълчание. Смаяна съм, неспособна да размишлявам.
— Но това е невъзможно. Аз съм… само на трийсет и осем години.
— Много рядко се среща, но се случва.
— Не, заблуждавате се.
Отказвам да приема диагнозата. Знам, че не съществува ефикасно лечение за болестта: няма чудотворна молекула, няма ваксини.
— Разбирам шока ви, Алис. За момента ви съветвам да не реагирате припряно. Отделете си време да размислите. Все още нищо не ви принуждава да променяте начина си на живот…
— Не съм болна!
— Трудно е да се възприеме подобна вест, Алис — отговаря Клюзо много меко. — Но вие сте млада и в началото на заболяването. Днес се тестват нови молекули. Досега поради липсата на ефикасни начини за диагностициране, ние установявахме заболяването много късно. Но всичко започва да се променя и…
Не желая повече да го слушам. Ставам внезапно и напускам кабинета, без да се обръщам.
Хол. Асансьори, които отвеждат във вътрешния двор. Лабиринт от бетон. Паркинг. Бръмчене на мотори.
Свалям всички стъкла на прозорците. Карам с разрошена коса, радиото дъни до дупка. Звучи китарата на Джони Уинтър73 и се лее знаменитото му парче „По-далече по пътя“.
Чувствам се добре. Жива. Няма да умирам. Животът е пред мен.
Увеличавам скоростта, изпреварвам, натискам клаксона. Кей Гренел, Кей Бранли, Кей д’Орсе. Не съм болна. Паметта ми е желязна. Винаги са ми го казвали в училище, по време на следването, при разследванията. Не забравям никое лице, забелязвам всички детайли, способна съм да рецитирам почти наизуст десетки страници, подготвени от отговорника по процедурите. Спомням си всичко. Абсолютно всичко!