Ще има зимна утрин, когато ще закъснея за работа.
Ще прескачам през три стъпала по стълбището. Ще те целуна набързо, ще грабна ключовете си.
Вратата, павираната алея, моторът бръмчи.
И на първия червен светофар ще открия, че вместо ключодържател съм взел биберон.
Ще има…
Пот, кръв, първият вик на бебе.
Размяна на погледи.
Договор за вечността.
Биберони на всеки четири часа, струпани пакети с памперси, дъжд по прозорците, слънце в сърцето ти.
Ще има…
Специална масичка за повиване, коритце, ушни възпаления, менажерия от плюшени играчки, пеещи люлки.
Усмивки, разходки в парка, първи стъпки, детско колелце по алеята.
Преди сън, истории за принцове, които побеждават дракони.
Рождени дни и нови учебни години. Карнавали, магнитни фигурки на животинчета, закачени по хладилника.
Боеве със снежни топки, фокуси, филии с конфитюр за закуска.
И времето ще тече.
Ще има други престои в болницата, други прегледи, други тревоги, други лекарства.
Всеки път ти ще излизаш от битката със страх в корема, със свито сърце, без по-добро оръжие от желанието ти да живееш още.
Всеки път ще си казваш, че каквото и да ти се случи сега, всички тези моменти, изтръгнати от безнадеждността, са си стрували да бъдат изживени.
И че никой никога не може да ти ги отнеме.
Благодаря
На Ингрид,
На Едит Льоблонд, Бернар Фиксо и Катерин дьо Ларузиер.
На Силви Анжел, Александр Лабрус, Жак Бартолети и Пиер Коланж.
На Валери Тайлефер, Жан-Пол Кампос, Бруйо Барбет, Виржини Планкар, Каролин Сер, Стефани льо Фол и на Изабел дьо Шарон.