— и екота сля се
с далечно ехо:
екот и ропот
на водопади
потоци
порои —
бесни
рукнали в бездната
с гръм.
7
Започва трагедията! —
8
Първите
паднаха в кърви.
Метежният устрем
бе посрещнат с куршуми.
Знамената изтръпнаха
пронизани.
Планината гърми…
Там горе
далечни и близки хълми
потъмняха обнизани
с хора
— плъпнаха
черни редици:
редовни платени войници
и разлютена милиция.
Всички те знаят:
„Отечеството
е в опасност!“
Прекрасно:
но — що е отечество? —
И яростно лаят
картечници…
Първите
паднаха в кърви.
Зад далечните
върхове
забумтя артилерия.
Затрепераха
градове
и села.
Мъртви тела
— окървавени трупове —
застлаха
склонове
валози
пътища…
С извадени саби
кавалерийски отряди подгониха
разбитите селяни
— доубивани, стреляни
с шрапнели, фугаси
— бягащи в ужас на всички страни,
догонвани в къщите
и съсичани там
с кървави саби
под нисък сайвант
сред писък
на изплашени баби,
деца и жени…
— — — — — — — — —
9
Войските настъпваха.
Под грозния звук на шрапнелите
изтръпнаха
и най-смелите:
в отчаяние
към небето издигнати голи ръце.
Ужас без слава
замръзна на всяко лице —
очи без страдание.
„Всеки
да си спасява
живота!“
По всички пътеки
ето спущат се рота след рота
— пехота
кавалерия
артилерия.
Бият атака
барабаните.
Паника
— високо
над изподраните
червени знамена —
бич от пурпурни пламъци вей.
Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд…
В последния миг:
„Смърт на Сатаната!“
извика
побеснял и велик —
и обърна назад
своя топ:
последната
граната
изпрати
право там
— в божия храм
дето бе пял литургия, ектении…
И се предаде.
„Да се обеси червения поп!
Без кръст — без гроб!“
До телеграфния стълб бе изправен.
До него палача.
Капитана.
Въжето
бе готово.
Балкана
тъмнееше мрачен.
Небето —
сурово.
Попа стоеше огромен,
изправен в целий си ръст,
цял
спокоен като гранит —
без жал
без спомен
— на гърдите Христовия кръст
и с поглед в балканите впит —
далеко
сякаш в грядущето…
— Страхливо вий поглед отпущате
пред близката смърт на човека,
палачи!
Що значи
смъртта на един?
Амин!
Захрачи
и плю.
Бързо нахлу
сам на врата си въжето
и
без да погледне небето
— увисна —
език
между зъбите стиснал:
велик
сюблимен
непостижим!
10
Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани
— мрак и блясък
и гракащи гарвани ято —
Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
Погром!
Трясък
продъни небесния свод.
11
Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
— удря, бие, звъни…
Нощта падна тъй ниско —
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
— кървава вещица сгушена
във всичкине ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
— дълги, безкрайни —
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
— и тайни, и явни:
Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях — войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
„Огън“ —
изтракаха пушки:
Ку
Клъкс
Клян —
„бий!“
— залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.
Военна музика нейде далече
през обезлюдени улици
гърмеше
„Шуми Марица…“
Окървавена…
В изпотъпкани ниви
трънливи
между бодил и високи треви
се валят червени глави
с накълцано обезобразено лице.
Бесилки разпериха черни ръце
(привидения в мъртва мъгла).
Непрестанно се носи страхотния марш на топора
ударил о кокал. Горящи села
озаряват далеч кръгозора.
Потекоха кървави вади.
Пламнали клади
лизнаха със светотатствен език
светото подножие
на божия
престол.
Замириса на живо месо.
Ужасени отвис небесата
нададоха вик
блажените жители на светлия рай
— на бога свирепо Осанна —
Край.
Урагана престана,
халата
спря най-подир:
мир
и тишина
настана
по цялата
страна.
Кървав на боговете курбан.