12
Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила…
Ахил беше грубата сила.
Военния демон.
Ахил беше стар генерал
на Н. Ц. В. цар Агамемнон.
Ахил бе герой.
С безброй
кръстове, ордени, ленти…
Пиедестал
на реда и тишината
в страната…
Но днес ний
не вярваме вече в герои
— ни чужди, ни свои.
Троя бе опожарена и срината.
Приам и Хекуба загинаха.
Ахил тържествува…
— Какво е за него Хекуба? —
Душата му дива и груба
не чува
плача на свещената майка, разкъсъна
над безименни гробища с кърви оръсени
израснали в миг
— толкоз много —
безброй.
— Какво е за него Хекуба? —
Ахил бе герой.
Ахил бе верик.
Бич божий изпратен от бога.
Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.
— И загина
падна в позорно падение:
на убиеца вярна отплата.
Агамемнон уби Ифигирия
— и загина:
Клитемнестра уби Агамемнона
— и загина:
Орест със Електра уби Клитемнестра
— и загина…
Едничка остава
— стои и пребъдва
през вековете —
Касандра-пророчица:
тя вещае възмездие
— и всичко се сбъдва.
Безсменна прищявка, игра и забава
на боговете.
Вековечен разцвет на божествена стръв.
Всяка смърт е за тях развлечение,
всеки вопъл — шега.
Смърт, убийство и кръв!
Докога, докога?
Вседържителю Зевс
Юпитере
Ахурамазда
Индра
Тот
Ра
Йехова
Саваот:
— отговаряй!
Кръз дима на пожарите
се издига и бие ушите ти
вика на убитите,
рева
на мъченици безброй
върху клади горящи дърва:
— Кой
излъга нашата вяра? —
Отговаряй!
Ти мълчиш?
Не знаеш?
— Ний знаем!
Ето виж:
с един скок
ний скачаме право в небето:
ДОЛУ БОГ!
— хвърляме бомба в сърцето ти,
превземаме с щурм небето:
ДОЛУ БОГ!
и от твоя престол
те запращаме мъртъв надолу
вдън вселенските бездни
беззвездни,
железни —
ДОЛУ БОГ!
По небесните мостове
високи без край
с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети —
ще се сбъдне!
— Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
— нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай —
ще бъде!