4.
Тайни и сенки
Календарът в Синия залив отбелязваше само два сезона: лятото и останалите месеци от годината. Лете местните жители утрояваха работното си време, за да снабдяват околните курортни селища, в които имаше балнеосанаториуми, туристи и градски люде, прииждащи в търсене на плаж, слънце и платена скука. Хлебари, занаятчии, шивачи, дърводелци, зидари и представители на какви ли не други професии — всички те зависеха от трите дълги месеца, през които слънцето огряваше благосклонно крайбрежието на Нормандия. През тези тринайсет или четиринайсет седмици жителите на Синия залив се превръщаха в трудолюбиви мравки, за да живеят в спокойно безделие като скромни щурци през остатъка от годината. Особено напрегнати бяха първите дни на август, когато търсенето на местни стоки скачаше до небесата.
Едно от малкото изключения беше Кристиан Юпер. Той, подобно на останалите собственици на риболовни кораби в градчето, понасяше мравешката участ дванайсет месеца в годината. Такива мисли спохождаха опитния рибар всяко лято по едно и също време, докато гледаше как край него кипи живот. В такива моменти го загризваха съмнения, че е сбъркал попрището си — навярно щеше да е по-разумно да наруши традицията на седем поколения и да стане хотелиер, търговец или да избере някоя друга професия. Може би тогава дъщеря му Хана нямаше да е принудена да прислужва по цяла седмица в Крейвънмур; може би тогава самият Кристиан щеше да прекарва повече време със съпругата си, вместо да я зърва за по петнайсет минути сутрин и вечер.
Исмаел наблюдаваше чичо си, докато двамата заедно поправяха баластната помпа на кораба. Умисленото изражение на рибаря издаваше какво го мъчи.
— Би могъл да отвориш работилница за корабно оборудване — отбеляза момчето.
В отговор чичо му само изграчи нещо неопределено.
— Или пък да продадеш кораба и да вложиш парите в магазина на мосю Дидие. Вече шест години те врънка да го направиш — продължи Исмаел.
Кристиан прекъсна работата си и се взря в племенника си. Макар и да заместваше баща му от тринайсет години, неспирно се изненадваше от онова, което най-много харесваше у момчето и което същевременно най-много го плашеше: смайващата и неизкоренима прилика на Исмаел с покойния му баща, в това число и слабостта да дава съвети, които никой не му е искал.
— Навярно ти ще трябва да направиш това някой ден — отвърна Кристиан. — Аз вече гоня петдесетте. На моята възраст човек не си сменя занаята.
— Тогава защо се оплакваш?
— Че кой не се оплаква?
Исмаел сви рамене. Двамата отново се съсредоточиха върху помпата.
— Добре де, няма да кажа нито думица повече — измърмори момчето.
— Де тоя късмет! Хайде, завий обтегача.
— Той си е изпял песента. Трябва да сменим помпата. Някой ден ще ни вкара в беля.
Юпер му отправи добре отработената си усмивка, запазена за оценители на рибния пазар, представители на пристанищните власти и други чиновници от най-различен калибър.
— Тази помпа е принадлежала на баща ми, преди него — на дядо ми, а преди него…
— Точно това имам предвид — прекъсна го Исмаел. — Мястото ѝ е по-скоро в някой музей, отколкото тук.
— Амин!
— Имам право и ти го знаеш.
Да ядосва чичо си бе едно от любимите занимания на момчето; навярно само плаването с платноходката му доставяше по-голямо удоволствие.
— Нямам намерение да разисквам повече тази тема. Стига! Край! Точка!
И за да не остане нещо неясно, Юпер подчерта думите си с едно енергично завъртане на гаечния ключ.
Изведнъж във вътрешността на помпата се разнесе подозрително скърцане. Юпер се усмихна на момчето. След две секунди накрайникът на обтегача, който току-що бяха укрепили, изхвърча над главите им, описвайки парабола. Последваха го едно бутало, пълен комплект гайки и разни железарии с неопределен вид. Чичото и племенникът проследиха с поглед полета на тези вехтории, докато не се приземиха доста безцеремонно на палубата на съседния кораб, принадлежащ на Жерар Пико. Пико, бивш боксьор с телосложение на бик и мозък на ракообразно, разгледа парчетиите и с недоумение вдигна очи към небето. Юпер и Исмаел се спогледаха.
— Е, надали ще усетим някаква разлика — отбеляза момчето.
— Когато имам нужда от мнението ти…
— Ще го поискаш. Добре. Впрочем, чудех се дали ще имаш нещо против да си взема свободен ден идната събота. Смятам да направя някоя и друга поправка по платноходката…