Една сутрин Симон влезе в кабинета на Лазарус, за да остави на писалището му куп квитанции, пристигнали по пощата. Предпочиташе да изпълнява тази задача в ранните часове, преди майсторът на играчки да е отишъл в кабинета си, за да не го безпокои и да прекъсва работата му по-късно през деня. Покойният Арман имаше навика да започва деня си с проверка на сметките — поне докато силите му позволяваха.
И тъй, в онова утро Симон влезе в кабинета както обикновено и долови мирис на тютюн, което означаваше, че предната нощ Лазарус е стоял там до късно. Тъкмо оставяше документите върху писалището, когато забеляза нещо, което все още димеше сред угасналата жарава в камината. Заинтригувана, тя се приближи и разрови останките с ръжена. На пръв поглед това като че ли бе сноп книжа, които пламъците не бяха погълнали изцяло. Симон вече се канеше да излезе от стаята, когато изведнъж ясно различи восъчния печат с герба върху хартията в пепелта. Писма! Лазарус бе хвърлил в огъня писмата на Даниел Хофман, за да ги унищожи. Но каквато и да бе причината, помисли си Симон, тази случка никак не я засягаше. Тя остави ръжена и излезе от кабинета, твърдо решена никога вече да не си пъха носа в личните дела на работодателя си.
Потропването на дъжда по прозорците събуди Хана. Беше полунощ. Стаята тънеше в синкав мрак и далечните светкавици на бурята, вилнееща някъде над морето, рисуваха призрачни сенки. Тиктакането на един от говорещите часовници на Лазарус отекваше механично от стената, а очите на засмяното лице на циферблата неспирно шареха наляво-надясно. Хана въздъхна. Мразеше да нощува в Крейвънмур.
На дневна светлина домът на Лазарус Жан ѝ изглеждаше като неизброден музей, пълен с какви ли не чудеса. Ала с падането на нощта стотиците механични създания, маските и роботите се превръщаха в призрачна фауна, която никога не заспиваше и бдеше в сумрака вечно изцъклена, усмихвайки се неуморно.
Майсторът на играчки спеше в една стая до спалнята на съпругата си в западното крило. С изключение на тях двамата и самата Хана къщата нямаше други обитатели освен десетките творения на Лазарус, които заемаха всеки коридор, всяка стая. В нощната тишина Хана чуваше ехото от неспирно работещите им механични вътрешности. Понякога, когато не я ловеше сън, с часове си представяше играчките, застинали неподвижно с блеснали в мрака стъклени очи.
Едва бе спуснала клепачи, когато чу за пръв път звука — равномерно потропване, приглушено от дъжда. Тя стана, прекоси стаята и отиде до по-светлия правоъгълник на прозореца. Гората от кули, арки и ъгловати покриви на Крейвънмур се простираше навън, забулена от поройния дъжд. Вълчите муцуни на водоливниците бълваха реки от черна вода в пустотата. Как само ненавиждаше това място…
Звукът долетя отново и Хана спря поглед върху редицата прозорци на западното крило. По всяка вероятност вятърът бе отворил един от прозорците на третия етаж. Завесите се развяваха под дъжда и кепенците се удряха монотонно. Девойката прокле лошия си късмет. Кръвта ѝ се смразяваше само при мисълта да излезе в коридора и да прекоси цялата къща чак до западното крило.
Преди страхът ѝ да надделее над чувството за дълг, тя нахлузи пеньоара и чехлите си. Заради тъмнината взе един свещник и запали свещите. Колебливото им медно сияние я обгърна с призрачен ореол. Хана сложи ръка върху студената брава на вратата и преглътна на сухо. Кепенците в далечната тъмна стая все така потропваха равномерно, сякаш я очакваха.
Затвори вратата на спалнята зад гърба си и се озова в безкрайния коридор, който чезнеше в мрака. Вдигна нагоре свещника и закрачи покрай замрелите играчки, които сякаш се рееха във въздуха. Момичето ускори крачка, като избягваше да поглежда встрани. Третият етаж подслоняваше голям брой от старите роботи на Лазарус, които се движеха тромаво и имаха гротескни, нерядко дори страшни лица. Почти всички бяха затворени зад стъклени витрини и току изведнъж оживяваха без предупреждение, подчинявайки се на някакво вътрешно устройство, което ги пробуждаше от механичния им сън.
Хана мина покрай Мадам Сару, врачката, която разбъркваше със съсухрените си ръце колода карти таро, избираше една от тях и я показваше на зрителя. Колкото и да се стараеше, момичето не се сдържа и погледна призрачната циганка, издялана от дърво. Куклата изведнъж отвори очи и протегна карта към Хана. Девойката преглътна с мъка. Картата изобразяваше червен дявол, обвит в пламъци.