Откакто бе навършила тринайсет години, тялото ѝ упорито се стремеше да се закръгли на определени места и да отънее на други. Сега, на прага на петнайсетте, Ирен по-ясно от всякога виждаше в огледалото резултатите от капризното дело на природата. Новата ѝ фигура с кръшни извивки не се побираше в строгите кройки на овехтелите дрехи.
Малко преди свечеряване, когато по водите на Синия залив бе плъзнала гирлянда от алени отблясъци, Симон Совел почука леко на вратата на дъщеря си.
— Влез.
Майка ѝ затвори вратата зад гърба си и бързо прецени ситуацията. Всичките рокли на Ирен бяха нахвърляни на леглото. Самата девойка, облечена в семпла бяла риза, се взираше през прозореца в далечните светлини на корабите в канала. Симон огледа стройното ѝ телце и се усмихна на себе си.
— Времето си минава, а ние дори не забелязваме, нали?
— Не мога да се пъхна в нито една. Съжалявам — рече Ирен. — Как ли не се мъчих!
Симон се приближи до прозореца и коленичи до нея. В центъра на залива светлините на града рисуваха акварели по водите. За миг майка и дъщеря се взряха в изумителното зрелище на залеза над Синия залив. Симон с усмивка помилва лицето на момичето.
— Мисля, че това място ще ни допадне. Какво ще кажеш? — попита тя.
— Ами ние? Дали ние ще му допаднем?
— На Лазарус ли?
Ирен кимна.
— А как иначе — такова прекрасно семейство като нашето! Направо ще се влюби в нас — отвърна Симон.
— Сигурна ли си?
— Каква полза да се съмняваме, момичето ми?
Ирен безмълвно посочи към гардероба си.
— Облечи някоя от моите рокли — усмихна се Симон. — На теб май ще ти стоят по-добре, отколкото на мен.
— Преувеличаваш — упрекна я дъщеря ѝ, леко изчервена.
— Времето ще покаже.
Погледът, с който Дориан измери сестра си, когато я видя в подножието на стълбището, издокарана в една от майчините рокли, можеше да спечели награда в някой конкурс. Ирен впи зелените си очи в брат си и вдигнала заплашително показалец, му отправи скрита закана:
— Думичка да не съм чула!
Онемял, Дориан само кимна, неспособен да откъсне очи от тази непозната, която имаше лицето на сестра му Ирен и говореше с нейния глас. Забелязала изражението му, Симон едва сподави усмивката си. После тържествено сложи ръка на рамото му и приклекна пред него, за да оправи моравата му папийонка, останала от баща му.
— Сред жени живееш, синко. По-добре свиквай.
Дориан кимна отново с примирение, примесено с изненада. Когато стенният часовник отброи осем часа, всички бяха готови за важната среща. Бяха се пременили с най-хубавите си дрехи, а иначе направо умираха от страх.
Лек ветрец подухваше откъм морето и разклащаше гъстия листак на гората около Крейвънмур. Едва доловимият шепот на листата придружаваше ехото от стъпките на Симон и децата ѝ по горската пътека — същински тунел, прокаран през тъмните, неизбродни дебри. Бледият лик на луната се мъчеше да надникне иззад савана на сенките, в които тънеше лесът. Гласовете на невидимите птици, гнездящи в короните на столетните великани, се сливаха в тревожна литания.
— Тръпки ме побиват от това място — обади се Ирен.
— Глупости — побърза да я прекъсне майка ѝ. — Гора като гора. Хайде, по-живо!
Дориан вървеше последен и наблюдаваше безмълвно сенчестия гъсталак. Сумракът ваеше зловещи силуети и разпалваше въображението на момчето, което сякаш съзираше десетки демонични твари, дебнещи край пътеката.
— На дневна светлина ще видиш само храсти и дървета — отбеляза Симон Совел, прогонвайки нетрайното вълшебство на гората, което доставяше известно удоволствие на Дориан.
След кратката нощна разходка, която се стори безкрайна на Ирен, внушителният ъгловат силует на Крейвънмур изникна пред тях като приказен замък, изплувал от мъглата. Снопове златиста светлина примигваха зад широките прозорци на представителното жилище на Лазарус Жан. Щръкнал гребен от водоливници се очертаваше на фона на небето. Малко по-нататък се виждаше фабриката за играчки, която заемаше пристройката към дома.
Оставили зад гърба си гората, Симон и децата ѝ се спряха да погледат величественото имение на майстора на играчки. В този миг подобна на гарван птица излетя от храстите и описа сложна траектория над градината около Крейвънмур, размахвайки криле. След няколко кръга над един от каменните фонтани птицата кацна в краката на Дориан. Щом прибра криле, тя се килна на една страна, поклати се известно време и постепенно замря. Момчето коленичи и бавно протегна дясната си ръка към неподвижния гарван.