Известно време Исмаел и Ирен слушаха като вцепенени гласа на Крейвънмур. Източникът на адската какофония се намираше току зад прага на парадния вход. От широко отворените врати се лееше златиста светлина, а през булото ѝ сенките се движеха и танцуваха под звуците на смразяваща кръвта мелодия. Ирен инстинктивно стисна ръката на Исмаел, а той я изгледа с непроницаемо изражение.
— Сигурна ли си, че искаш да влезеш там? — попита момчето.
В един от прозорците се очерта силуетът на балерина, която въртеше пируети. Ирен извърна очи.
— Не е нужно да идваш с мен. В края на краищата, става дума за моята майка…
— Примамливо предложение. По-добре не го повтаряй — рече Исмаел.
— Добре — кимна Ирен. — Да става каквото ще…
— Да става каквото ще.
Стараейки се да не мислят за смеха, музиката, светлините и зловещия парад на куклите, с които бе претъпкано това място, двамата се заизкачваха по главното стълбище на Крейвънмур. Когато атмосферата на дома ги обгърна, Исмаел осъзна, че всичко видяно и преживяно до момента е било само предисловие. Ангелът и останалите играчки на Лазарус не го плашеха. Нещо витаеше в тази къща — мощно, осезаемо присъствие. Невидима сила, която излъчваше ярост и омраза. И Исмаел интуитивно разбра, че тя ги очаква.
Дориан затропа по вратата на сградата на жандармерията. Беше останал без дъх и краката му се подкосяваха. Беше тичал като луд през гората до Английския плаж, а после по безкрайното шосе, което се виеше край залива до града, докато слънцето залязваше зад хоризонта. Не бе почивал дори за миг, съзнавайки, че ако спре, после десет години не ще може да помръдне крак. Една картина в ума му го тласкаше да продължава с неотслабваща сила: образът на призрачното същество, което отнасяше майка му в мрака. Споменът за това видение бе достатъчен, за да го накара да тича до края на света.
Когато вратата най-сетне се отвори, от нея се подаде шишкавата фигура на агент Жобар. Малките очички на жандарма огледаха момчето, което сякаш щеше да рухне всеки миг. На Дориан му се стори, че вижда пред себе си носорог. Мъжът се усмихна сардонично и, пъхнал с привичен жест палци в джобовете на униформата си, направи гримаса на досада. Дориан си пое дъх и се опита да преглътне, но устата му бе съвсем пресъхнала.
— Е? — троснато попита Жобар.
— Вода…
— Това тук не е бар, другарю Совел.
С тази тънка ирония дебелокожият полицай вероятно искаше да покаже завидната си прозорливост и инстинкт на добре обучена хрътка. Все пак той пусна момчето да влезе и му подаде чаша вода от цистерната. Дориан никога не бе подозирал, че водата може да бъде толкова вкусна.
— Още!
Жобар му наля отново, оглеждайки го изпитателно като Шерлок Холмс.
— Няма нужда да ми благодариш.
Дориан пресуши чашата до последната капка и вдигна лице към полицая. Наставленията на Ирен изплуваха в ума му дума по дума.
— Майка ми претърпя злополука и е тежко ранена. Намира се в Крейвънмур.
На Жобар му трябваха няколко секунди, за да смели това съобщение.
— Каква злополука? — попита той с тон на тънък наблюдател.
— Тръгвайте незабавно! — избухна Дориан.
— Сам съм. Не мога да напусна поста.
Момчето въздъхна. Измежду всички идиоти на света този човек можеше да мине за христоматиен образец.
— Извикайте помощ по радиопредавателя! Направете нещо! Веднага!
Тонът и изражението на Дориан излъчваха достатъчно тревога, за да накарат Жобар да размърда внушителния си задник и да отиде до радиопредавателя. Преди да го включи, за миг се обърна и изгледа момчето подозрително.
— Ама обадете се най-сетне! — извика Дориан.
Лазарус се свести отведнъж. Пронизваща болка в тила го накара да дойде на себе си. Докосна главата си и напипа отворена рана. Смътно си спомни, че е зърнал Кристиан в коридора на западното крило. Роботът го бе ударил и го бе завлякъл някъде. Лазарус се огледа. Намираше се в една от стаите, които не се използваха за нищо — в Крейвънмур имаше много такива.
Надигна се бавно и се опита да подреди мислите си. Почувства се много слаб и отпаднал, щом се изправи на крака. Затвори очи и пое дълбоко дъх. Щом ги отвори, погледът му попадна на малко огледало, което висеше на една от стените. Приближи се до него и се взря в отражението си.