Сега, когато видях лицето на дракона, го съжалих. Той беше неопитен новолюспест, измършавял, с лошо поддържана външност, странни ъгловати черти и замъглени очи. Посивяла, подпухнала цицина се беше издула върху изпитата му скула.
Зад гърба ми тълпата виеше като вълк готов да оглозга всички кървави кости, които синовете му подхвърляха. Двама от сектантите бяха извадили ножове, а трети издърпа от кожения си жакет верига. Той я теглеше заплашително зад себе си като опашка, а тя дрънчеше върху павираните камъни на моста.
Орма се премести, за да застане в полезрението на саарантрата и му посочи обеците си, за да напомни на своя събрат какво да направи. Новолюспестият не помръдна. Орма докосна една от своите обеци и я активира.
Драконовите обеци са удивителни изобретения, способни да виждат, чуват и комуникират от разстояние. Един саарантра може да ги използва, за да помоли за помощ или за да бъде следен от своите началници. Веднъж Орма беше разглобил обеците си, за да ми ги покаже — те бяха машини, но повечето хора вярваха, че представляват нещо много по-сатанинско.
— Червей, ти ли отхапа главата на принц Руфъс? — извика един от синовете, който беше мускулест лодкар. Той сграбчи крехката ръка на новолюспестия, все едно възнамеряваше да я счупи.
Саарантрата се сгърчи, а синовете отстъпиха назад, сякаш очакваха всеки момент от кожата му внезапно да израснат крила, рога и опашка.
— Договорът ни забранява да отхапваме човешки глави — каза новолюспестият със скърцащ глас като на ръждясала панта, — но няма да се преструвам, че съм забравил вкуса им.
Синовете щяха да бъдат щастливи да го пребият под всякакъв претекст, но този, който той им даде, беше толкова ужасяващ, че те останаха вцепенени за момент.
След това с дивашки рев тълпата се събуди. Синовете атакуваха новолюспестия и го изблъскаха в парапета. Аз успях да зърна дълбока рана на челото му и струя сребриста кръв, която се стичаше надолу от едната страна на лицето му, преди наобиколилото ме множество да го скрие от погледа ми.
Проправих си път и се опитах да догоня щръкналата като храст тъмна коса и заострения нос на Орма. За тълпата щеше да е достатъчно да зърне сребристата му кръв от сцепена устна, за да се обърне срещу него. Извиках името му, изкрещях го, но сред суматохата той не можеше да ме чуе.
Откъм катедралата се надигнаха крясъци — галопиращи копита отекнаха оттатък площада. Стражата най-сетне пристигаше под звуците на ручащи гайди. „Синовете на свети Огдо“ хвърлиха шапките си във въздуха и изчезнаха сред тълпата. Двама прескочиха парапета на моста, но аз чух само едно цопване в реката.
Орма беше приклекнал до сгърчения новолюспест — втурнах се към него в обратна посока на тази, в която бягаше потокът от граждани. Не посмях да го прегърна, но облекчението ми бе толкова голямо, че коленичих и го улових за ръка.
— Слава на всички Светии!
Орма се измъкна от хватката ми.
— Помогни ми да го изправим, Серафина.
Бързо се преместих от другата страна на новолюспестия и улових ръката му. Той ме зяпна глуповато, а главата му се отпусна върху рамото ми и изцапа плаща ми със сребриста кръв. Преглътнах отвращението си. Издърпахме ранения саар на крака и го подкрепихме от двете страни, за да остане в това положение. Той отхвърли помощта ни и успя да се задържи прав самичък, олюлявайки се сред лютия вятър.
Капитанът на стражата принц Лусиън Кигс наперено закрачи към нас. Хората се отдръпваха пред него, както вълните пред света Фионуала. Той все още носеше траурното си облекло от погребението — къс, бял кафтан с дълги ръкави, обшити с фестони, ала скръбта му беше заменена от огромно раздразнение.
Дръпнах Орма за ръкава.
— Хайде да си вървим.
— Не мога. Посолството ще се насочи към обецата ми. Трябва да остана близо до новолюспестия.
Аз бях мяркала извънбрачния принц по оживените коридори на двореца. Той имаше репутация на проницателен и упорит следовател — работеше постоянно и не беше дружелюбен като чичо си Руфъс. Не беше също така и толкова красив… уви, нямаше брада… но сега, когато го видях отблизо, осъзнах, че интелигентният му поглед напълно компенсираше тази липса.
Извърнах очи. Да го вземат мътните, цялото ми рамо бе покрито с драконова кръв.
Принц Лусиън игнорира мен и Орма и се обърна към новолюспестия със загрижено присвити вежди: