— Вие кървите!
Драконът вдигна лицето си, за да го огледат.
— Изглежда по-лошо, отколкото е в действителност, Ваша милост. Тези човешки глави имат огромен брой кръвоносни съдове, които лесно биват перфорирани от…
— Да, да. — Принцът потрепна при вида на дълбоката рана на новолюспестия и даде знак на един от хората си, който се втурна да донесе парче плат и манерка с вода на ранения. Драконът отвори манерката и започна да излива водата директно върху главата си. Тя се стече надолу по скалпа му на безполезни струйки и намокри жакета му.
О, Светии от Рая! Той щеше да умре от студ, а пред него стояха пазителите на Горед, оставяйки го сам да си причини това. Грабнах парцала и манерката от несъпротивляващите му се ръце, намокрих парчето плат и му показах как да попие лицето си. Той се зае със задачата, а аз се отдръпнах. Принц Лусиън ми кимна сърдечно в знак на благодарност.
— Вие очевидно сте нов саар — отбеляза принцът. — Как се казвате?
— Басинд.
Прозвуча повече като оригване, отколкото като име. Аз успях да уловя неизбежния поглед на съжаление и погнуса в тъмните очи на принца.
— Как започна всичко това? — попита той.
— Нямам представа — отвърна Басинд. — Прибирах се вкъщи от рибния пазар…
— Някой, толкова неопитен като вас не бива да се разхожда сам — отсече принцът. — Несъмнено посолството изрично ви е разяснило това, нали?
Погледнах Басинд и най-сетне обърнах внимание на дрехите му: жакет, къси бричове и издайническият символ.
— Бяхте ли се изгубили? — опита се да разбере принц Лусиън. Басинд сви рамена. Принцът продължи по-внимателно: — Те следяха ли ви?
— Не знам. Обмислях как да приготвя речната писия. — Той размаха влажен пакет пред лицето на принца. — Тогава те ме наобиколиха.
Принц Лусиън се отдръпна от пакета с риба, но не се обезсърчи и продължи да задава въпроси.
— Колко души бяха?
— Двеста и деветнадесет, въпреки че може и да е имало неколцина, които не съм успял да видя.
Принцът зяпна изумено. Очевидно нямаше опит в разпитването на дракони.
— Колко бяха хората с черни пера на шапките, саар Басинд?
— Шестима — отвърна той, примигвайки като някой, който не е свикнал да има само два клепача.
— А ти успя ли да ги видиш, Серафина? — попита принцът, очевидно доволен, че се бях намесила.
Аз кимнах безмълвно, обхваната от лека паника, когато принцът произнесе името ми. Не бях известна в двореца — откъде можеше да го знае?
Той продължи да разговаря с мен:
— Ще накарам хората си да доведат всички, които са успели да арестуват. Ти, новолюспестият и твоят приятел, ей там — той посочи Орма, — ще ги огледате и ще видим дали няма да успеете да опишете онези, които не сме заловили.
Принцът даде знак на хората си да доведат арестантите, след което се наведе към мен и отговори на въпроса, който не му бях задала:
— Братовчедка ми, Глизелда, говори постоянно за теб. Тя беше на ръба да се откаже от музиката. Цяло щастие е, че точно в този момент се появи ти.
— Виридий беше твърде строг с нея — измърморих смутено аз.
Тъмните му очи се стрелнаха към Орма, който беше с гръб към нас и оглеждаше в далечината за саарантраите от посолството.
— Как се казва приятелят ти? Той е дракон, нали?
С безкрайно неудобство установих, че този принц беше твърде наблюдателен.
— Защо смятате така?
— Просто предчувствие. Значи съм прав?
Бях се изпотила въпреки студа.
— Казва се Орма. Той е учителят ми.
Лусиън Кигс огледа внимателно лицето ми.
— Вярвам ти. Все пак ще трябва да видя пълномощията му. Съвсем наскоро наследих списъка и не познавам всичките ни учени под прикритие, както ги наричаше чичо Руфъс. — Тъмните очи на принца някак се разсеяха, но той веднага се съвзе. — Предполагам, че Орма е алармирал посолството?
— Да.
— Ох. Тогава най-добре да приключваме бързо с това, преди да ми се наложи да заема отбранителна позиция.
Един от хората му строи арестантите пред нас — бяха успели да заловят само двама. Мислех си, че онези, които бяха скочили в реката, щяха да бъдат лесно разпознати, когато излезеха от водата мокри до кости и треперещи, но може би от стражата не бяха разбрали…
— Двама от тях прескочиха парапета на моста, но дочух само едно цопване — започнах аз.