Той остана спокоен. Този проблем бе разрешен без особени трудности. Силата на главоболието ми се струваше несъразмерна, но може би щях да открия други, които бяха по-обезпокоени.
Станах и продължих обиколката си, но босите ми крака случайно попаднаха на нещо студено и подобно на кожа в тревата. Аз се наведох и открих голямо парче от портокалова кора, а след това още няколко обелки, разпръснати сред високите чемширени дървета.
Бях дала на градината постоянни черти, които принадлежаха към всяко гротескно същество — дърветата на Плодоядния прилеп, звездното небе на Човека пеликан, — но по-потайната част от съзнанието ми, замаскираният поток, който Орма наричаше потайна мисъл, изпълваше всичко останало. Нови украси, чудновати растения или скулптури се появяваха без предупреждение. Отпадъците по ливадата обаче изглеждаха не на място.
Изхвърлих обелките под живия плет и избърсах ръце в полата си. Имаше само едно портокалово дърво в градината, за което се сещах. Трябваше да отложа притесненията си, докато не го видех.
Открих Мизарери да скубе перата си до скалните стъпала и я заведох до гнездото й. Тритон се мяташе насам-натам под ябълковите дървета и мачкаше дивите зюмбюли. Отведох го до неговата блатна бърлога и натрих крехката му глава с кал. Проверих дали катинарът на Малката къщурка все още е непокътнат и тръгнах боса през едно неочаквано ширнало се поле от магарешки бодили. В далечината можех да видя високите дървета на горичката на Плодоядния прилеп. Поех по варосаната пътека и се гмурнах в разлистената градина от двете й страни, като по пътя си кътках, утешавах, слагах да си лягат и обгрижвах всички. В края на алеята зейнала пропаст беше блокирала пътя към финиковите палми на Плодоядния прилеп.
Шумния момък беше прякорът на самсамския гайдар, когото бях видяла. Той ми бе любимец — срам ме е да призная, че бях привлечена от по-нормално изглеждащите обитатели. Неговото въплъщение беше необикновено с това, че вдигаше шум (от там идваше прякорът), строеше разни неща и понякога напускаше предназначената за него зона. Първоначално това ме караше да изпадам в паника. Имаше едно друго гротескно видение — Джаноула, което бе предразположено към скитане, а тя ме плашеше толкова силно, че я бях заключила в Малката къщурка.
Чрез виденията все едно надничах в живота на някой друг през мистичен телескоп. В конкретния случай Джаноула някак успяваше да отвърне на погледа ми чрез своето въплъщение. Тя говореше с мен, любопитстваше, провокираше, крадеше и лъжеше; опияняваше се от страховете ми като от нектар и подушваше страховете ми по полъха на вятъра. Накрая се опита да повлияе върху мислите ми и да контролира действията ми. Аз изпаднах в паника и разказах за това на Орма, а той ми помогна да намеря начин да я прокудя в Малката къщурка. Едвам успях да я подмамя да влезе вътре. Трудно бе да излъжеш някой, който знае какво си мислиш за него.
За въплъщението на Шумния момък обаче, изглежда, движението бе характерно — не усещах вперения в мен поглед на истински самсамски гайдар. Беседки и перголи бяха изникнали из Цялата градина като подаръци от Негово шумно височество и аз се зарадвах да ги видя.
— Шумен момко! — извиках откъм края на дефилето. — Трябва ми мост!
Кръгла бузеста глава със сиви очи се появи, последвана от огромно тяло, облечено в самсамско черно. Той седна на ръба на урвата, извади три риби и дамска нощница от чантата си, като мяукаше през цялото това време, и превърна предметите в мост, по който да премина.
Тази градина бе като сън. Опитвах се да не търся логика в нещата.
— Как си? Да не си разстроен? — попитах аз и го потупах по четинестата руса глава. Той избуха като бухал и изчезна в своята ледникова пукнатина. Това беше нормално — обикновено момъкът беше по-спокоен от останалите, може би защото не се спираше на едно място.
Бързо се отправих към горичката, а тревогата започна да ме обзема. Плодоядния прилеп беше любимото ми гротескно същество и единственото портокалово дърво в градината растеше при него сред множеството от смокини, фурми, лимони и други порфирийски плодове. Достигнах горичката и погледнах нагоре, но той не беше сред листата. Погледнах надолу — Плодоядния прилеп беше наредил падналите плодове на малки пирамиди, обаче не го виждах никъде.