Почувствах неотложна нужда да отпратя куига към вкъщи и да отида при Орма. Допусках, че миризмата на драконова кръв бе причината за внезапното ми главоболие, но болката все още не беше изчезнала. Две главоболия в два поредни дни можеха да означават само проблеми.
Извадих кесията от ръкава си.
— Ще направим размяната, но искам да ме увериш, че сложната изработка всъщност не означава незаконна изработка.
Определени устройства на куигутълите като тези, които можеха да виждат, чуват или комуникират през големи разстояния, можеха да бъдат носени само от саарантраи. Други, като червеи за отключване на врати и различни видове експлозиви, не можеха да бъдат притежавани от никого.
Съществото се престори на шокирано:
— Нямам нищо незаконно! Спазвам закона…
— Като изключим, че си излязъл след смрачаване от „Куигхол“ — смъмрих го аз и му платих среброто. То хвърли монетите в устата си. Аз пък сложих фигурката на гущера в кесията си и затегнах здраво кожените връзки.
Когато вдигнах отново поглед, куига го нямаше, напълно изчезнал без никакъв звук. Двамата ездачи тичаха към мен с извадени кинжали.
— Да го вземе свети Даан! — извика единият. — Слузестият лайнояд се измъкна директно покрай къщата!
— Добре ли сте, госпожице? — попита другият, който бе по-ниският от двамата, и ме хвана разтревожено за ръката. Дъхът му лъхаше на таверна.
— Благодаря ви, че го прогонихте — казах аз и се отскубнах от хватката му.
Главата ми пулсираше.
— То просеше. Нали знаете колко упорити могат да бъдат.
Малчо забеляза кесията, която държах в ръка.
— О, по дяволите, да не би да сте му дала пари? Това само окуражава тази сган.
— Просещи червеи! — изръмжа високият, който все още оглеждаше едната страна на сградата, държейки кинжала си в готовност. Той изглеждаше, че е брат на Малчо, имаше същия сплеснат нос. Предположих, че непознатите са търговци — добре ушитите им, но грубовати, вълнени дрехи, говореха за пари, примесени с практичност.
Дългучът се изплю.
— Не можеш да минеш и пет пресечки, без някой от тях да започне да те крънка за пари.
— Не можеш да влезеш в собственото си мазе, без да намериш някой от тях да се е свил в щайгата с лук — каза Малчо, ръкомахайки превзето. — Сестра ни Луиза веднъж намери един залепнал за вътрешната страна на масата в трапезарията. Изчадието хвърлило по цялата празнична трапеза за Преображението от своята чума и лепнало на малкото й бебе епилепсия. Но може ли съпругът й да се защити срещу този нашественик в дома му? Не и ако не иска да попадне в затвора!
Бях запозната със случая. Баща ми бе защитник на куигутъла по делото, но на входа на „Куигхол“ се издигнаха порти, които се заключваха през нощта за собствената безопасност на нечовешките обитатели, разбира се. Учените саарантраи от колежа „Свети Берт“, които спазваха законите, протестираха — баща ми представлява в съда и тях, но без резултат. „Куигхол“ стана още по-голяма дупка.
Искаше ми се да кажа на двамата братя, че куигутълът не е искал да навреди на никой; че тези същества са неспособни да схванат разликата между мое и твое, когато се касаеше до пространство за живеене; и че прасетата не миришеха по-добре, но никой не ги подозираше в прикриване на зли намерения, или пък разпространяване на болести. Личеше си, че двамата мъже нямаше да ми благодарят, ако ги просветях по въпроса.
Братята започнах да пламтят — силна светлина бликаше точно под кожата им, сякаш вътрешностите им бяха от разтопена лава и те щяха да избухнат в огньове всеки момент.
О, не. Това беше ореолът — единственото предупреждение, което получавах, преди да ме обземе видение. Вече не можех да направя нищо, за да го спра. Седнах на улицата и свих глава между краката си, за да не я ударя, когато паднех.
— Зле ли ти е? — попита Малчо, а гласът му стигаше до мен на вълни, все едно говореше през вода.
— Не ме оставайте да си прехапя езика — успях да кажа, преди да рухна, и цялото ми съзнание се завъртя във водовъртежа на видението.
Невидимото око на видението ми се рееше на тавана в една стая, в която имаше три огромни легла и купища неразопакован багаж. Копринени шалове в зелено, златисто и розово бяха натрупани в един от ъглите, оплетени с огърлици от мъниста с цвета на дъгата, ветрила от пера и връзки с потъмнели монети. Това очевидно бе странноприемница — във всяко от леглата можеха да се настанят шест човека.