Моята анонимност бе умишлена. Татко ми беше забранил да се сприятелявам с останалите ученици и учители, а аз проумях, че в това има логика, макар и да бях самотна. Той не ми беше забранил категорично да ходя на прослушвания за работа, но аз отлично знаех, че това няма да му хареса: той поставяше тесни граници, а аз ги спазвах, докато можех. Музиката винаги беше нещото, което ме тласкаше отвъд разбиранията му за безопасност. Все пак не успях да предвидя дълбочината и обхвата на яростта му, когато научи, че напускам дома. Знаех, че гневът му всъщност бе от страх за самата мен, но това не го направи по-лесен за понасяне.
Сега работех за Виридий, кралския композитор, който беше зле със здравето и отчаяно се нуждаеше от помощник. Четиридесетата годишнина от договора между Горед и драконовия вид бързо наближаваше, а Ардмагар Комонот, великият драконов генерал, щеше да пристигне тук само след десет дни. Концерти, балове и други музикални забави бяха задължения на Виридий. Аз трябваше да помогна при прослушването на изпълнителите и организирането на програмите, а също така и да провеждам уроците по клавесин на принцеса Глизелда — занимание, което Виридий считаше за досадно.
Всички тези задължения ме ангажираха през първите две седмици, но неочакваното прекъсване заради това погребение ме затрупа с допълнителна работа. Подаграта на Виридий го извади от строя и така цялата музикална програма бе поверена на мен.
Тялото на принц Руфъс бе пренесено до криптата, придружено само от кралското семейство, духовниците и най-видните гости. Хорът на катедралата запя „Отпътуването“ и тълпата започна да се разотива. Аз се върнах в апсидата2, олюлявайки се. Никога не бях свирила пред повече от двама или трима слушатели и затова не очаквах да бъда притеснена преди изпълнението, нито пък изтощена след края му.
О, Светии от Рая, това бе все едно да застанеш чисто гол пред целия свят.
Залитайки, обиколих и поздравих музикантите си, след което организирах тяхното напускане. Гънтард, моят самоназначил се асистент, се появи зад мен, подтичвайки, и ме хвана неуместно за рамото.
— Майсторка на музиката! Това беше повече от прелестно!
Аз кимнах изморено в знак на благодарност и се измъкнах от хватката му.
— Един възрастен мъж иска да те види — продължи Гънтард. — Появи се по време на твоето соло, но ние го накарахме да изчака.
Той посочи нагоре към един параклис в абсидата, където възрастен мъж се шляеше. Тъмният му тен подсказваше, че идва от далечна Порфирия. Посивяващата му коса бе грижливо сплетена, на лицето му грееше усмивка.
— Кой е той? — попитах аз.
Гънтард презрително отметна подстриганата си на купа коса.
Устните му се свиха в онази подигравателна усмивка, едновременно осъдителна и завистлива, с която горедите говорят за упадъчни чужденци.
Никога не бих си и помислила да включа в програмата пайгири: ние, горедите, не танцуваме на погребения. Все пак нямаше да позволя подигравката на Гънтард да му се размине.
— Пайгири е древна и уважавана форма на танц в Порфирия.
Гънтард изсумтя.
— Пайгири буквално се превежда като кючек! — Той хвърли нервен поглед към Светците, разположени в своите ниши, забеляза, че няколко от тях са намръщени и целуна набожно кокалчетата на пръстите си. — Както и да е. Трупата му е в градината на катедралата и се опитва да напие монасите.
Заболя ме главата. Подадох флейтата на Гънтард.
— Върни я на собственика й. И отпрати тази трупа танцьори… учтиво, ако обичаш.
— Връщаш ли се? — попита Гънтард. — Някои от нас ще ходят във „Веселата маймуна“.
Той постави ръката си върху моята.
Аз замръзнах на място, като се борех с импулса да го блъсна и да избягам. Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя.
— Благодаря ти за поканата, но не мога — отвърнах и се отскубнах от ръката му, като се надявах, че това няма да го обиди.
Изражението му подсказваше, че е леко оскърбен.
Вината не беше негова — той предполагаше, че аз съм нормален човек, чиято ръка може безнаказано да бъде докосвана. Имах голямо желание да изградя приятелства в работата си, но всеки път след това, както нощта е последвана от деня, се сещах: никога не трябва да преставам да бъда бдителна.
2
Термин, използван в църковната архитектура за дъга, арка, свод. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът и презвитериумът. — Б.р.