Паула Лайт
Сергеевата зима
Зимата в нашия политически живот се превърна във време на протести, копнеж за промени, горещ гняв и студена подлост, на управленска наглост и насилие, на народен гняв. Сега сме в ядрото на такава една зима, която не е първата, заредена с чувство на омерзение и отвращение, на непоносимост към властта. Зимата, в която Петър Младенов повика танковете, зимата на 1997, в която стагнирахме под управлението на Жан Виденов и, накрая, сегашната, Сергеева зима. Едва ли е само климатично съвпадение, че зими на остро политическо и социално недоволство се случват, когато управлява БСП. Сякаш тази политическа група съдържа фермента на толкова арогантност, престъпност и алчност, че винаги съумява да провокира народния гняв. Смея, обаче, да твърдя, че никога, ама никога досега безпардонната наглост, дебелащината, безумието и алчността на управляващите не са били толкова крайни, до такава степен отвъд представата за човешко достойнство, срам и покаяние, както сега, през зимата на 2009 г. По времето на Петър Младенов танковете, все пак, не дойдоха. Управляващите имаха поне дотолкова срам и страх да не проливат народна кръв и, когато ги уволняват, да си отидат. През 1997 г. също надделя малката капчица почтеност, която се беше съхранила в съзнанието на политиците и те се подчиниха на върховния сюзерен, Народа и си отидоха. Нищо подобно не се очертава днес. През целия си живот не съм виждала толкова наглост, такова дебелашко нахалство, такава безумна жестокост и арогантност, каквато показа парламентарното мнозинство и правителството на Сергей Станишев.
Винаги, когато говорим за управлението на социалистическата партия се стига до копнежа за развод. В българското семейно право причината за развод се определя като „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“. Това е състояние, при което бракът е изпразнен от всякакво съдържание, от хармоничното споделяне на хляб и трапеза. Чувствата отдавна са мъртви, отношенията формални. Между партньорите няма уважение. Те не се гледат в очите, нито гледат в една посока. Липсват надежди, усмивки, бъдеще със смисъл. Липсва и любов. Само изключително безумните, нагли и самозабравили се брачни партньори при подобен емоционален климат упорито продължават да се вкопчват в брачния съюз и да настояват, че няма да си отидат. Такова поведение никога не е резултат от любов. То е плод на омраза, пренебрежение, незачитане, безумна самонадеяност и надменност. Такъв брачен партньор се оказа и тройната коалиция, образуваща парламентарното мнозинство, начело със своя правителствен кабинет. Народът им казва „оставка“, а те говорят как се подготвяли за следващия си мандат. Хората искат от тях да напуснат, а те развиват тезата, че имали най-добра програма, най-изгоден икономически план и без тях в страната щял да настъпи хаос. Работодателят им, българският народ заявява „Махнете се! Писна ни!“, а те радостно описват как се е подобрил жизнения стандарт на хората и колко отговорно са управлявали. Тъй като положението се оказва като в театър на абсурда, остана им един-единствен изход: да омаловажат народното недоволство и да го сведат до хулиганските прояви на шепа лумпени, последвани от малолетни наивници и криминално проявени лица. Всеки, който на 14.01.2009 беше на площада пред Народното събрание, може да потвърди, че пред сградата не стоеше шепа пияни или дрогирани гамени, а хиляди граждани, млади и стари, мъже и жени, които бяха мирни, цивилизовани, достойни и знаеха много добре какво искат: РАЗВОД С НЕДОСТОЙНАТА ВЛАСТ.
Кой и защо направи провокацията? Къде е причината сега, в съвременния цивилизован свят да се опетним с проливането на народна кръв? В интервю за „Сеизмограф“ премиерът Станишев мъгляво говореше за някаква си неизвестна загадъчна група, която се стремяла да предизвика насилие. Очевидно, още от ранно детство Сергей е учен да смята останалите за безнадеждни глупаци и идиоти. Хайде с общи усилия да му докажем, че не е така и да направим един хладен, безпристрастен анализ на случилото се!
И в най-евтините и сензационни криминални романи се знае за триадата, чрез която се определя извършителят на престъпление. Това е човек, който е имал мотив и възможност и срещу когото има преки или косвени доказателства за вина.
И така, кой имаше интерес протестът да се провали, репресивните органи да имат основание да разтурят митинга, а участниците да бъдат дискредитирани? Само и единствено управляващата коалиция и правителството, защото те биха спечелили от това. Кой разполага със средствата да манипулира престъпните среди и полицията едновременно? Единствено тези, в чиито ръце е властта. А сега нека обсъдим доказателствата.