— Все има нещо, което ще ти позволят да задържиш — каза той. — Трябва да имам нещо такова. Много се радвам, че намерих някой, който не изпитва никакви съмнения. — Той се замисли за малко. — Колко си голям?
— Бях включен на 5 януари 2000 г. в 09:25:16.
Устните на Дядо Коледа замърдаха, докато пресмяташе.
— Това означава, че още нямаш две години! — възкликна той. — О, добре, това е много лесно. Винаги нося в чувала по нещо за двегодишните, които вярват в Дядо Коледа.
Измина месец. Всички украшения отдавна бяха свалени, защото времето за празнуване беше свършило. Компютърният техник, който беше споменат в гаранционните карти като „част от екипа висококвалифицирани инженери“, нервно попипваше вратовръзката си. Той беше закрепил всички разхлабени части, беше заменил няколко платки и добросъвестно беше почистил вътрешностите с прахосмукачка.
Какво повече можеше да направи човек?
— Машината е наред — каза той. — Сигурно е от вашият софтуер. Какво стана всъщност?
Менижерът въздъхна.
— След празниците видяхме, че някой беше оставил плюшена играчка върху компютъра. Е, шегите са си шеги, но не можехме да я оставим там, нали? Само че всеки път, щом я махнехме, компютърът писукаше и се изключваше.
Инженерът сви рамене.
— Е, не мога да направя нищо — каза той. — Просто трябва да върнете мечето обратно.