Оинкан Брейтуей — Сестра ми, сериен убиец
На моето семейство, което много обичам: Акин, Токунбо, Обафунке, Сижи, Оре
Думи
Айюла ме вика с тези думи: Кореде, убих го.
Надявах се повече никога да не ги чуя.
Белина
Обзалагам се, не знаете, че белината прикрива миризмата на кръв. Повечето хора я използват безразборно, приемайки, че чисти всичко, без да си направят труда да прочетат състава на етикета или по-късно да огледат внимателно мястото, което уж са почистили. Белината дезинфекцира, но не върши кой знае каква работа при налепи и остатъци, така че аз я използвам едва след като съм изтъркала всички следи от живот и смърт.
Видно е, че банята, в която се намираме, е наскоро ремонтирана. Изглежда така, сякаш никога не е била използвана, особено след като отделих близо три часа да я чистя. Най-мъчното беше да достигна до кръвта, потекла между душа и уплътнението. Това място лесно се забравя.
Върху плотовете няма нищо; душгелът, четката за зъби и пастата са прибрани в шкафчето над мивката. Остава килимчето под душа — черно усмихнато личице на жълт фон в иначе бялото помещение.
Айюла седи на тоалетната, увила ръце около вдигнатите си колене. Кръвта по роклята ѝ е засъхнала, така че няма опасност да капе по белите лъснати плочки. Растите ѝ са вдигнати на главата, за да не метат пода. Не сваля от мен големите си кафяви очи, уплашена, че ме е ядосала и ей сега ще се изправя и ще подхвана конското.
Аз не съм ядосана. Може би само уморена. Потта от челото ми капе по пода и аз я избърсвам със синята гъба.
Обади ми се тъкмо когато се канех да хапна. Бях сложила всичко на таблата: вилицата отляво на чинията, ножа — отдясно. Сгънах салфетката като коронка и я сложих в средата на чинията. Бях спряла филма на началните надписи, а таймерът на фурната тъкмо беше изписукал, когато телефонът ми завибрира яростно на масата.
Докато се прибера, храната ще е изстинала.
Изправям се и изплаквам ръкавиците си в мивката, но не ги свалям. Айюла наблюдава отражението ми в огледалото.
— Трябва да разкараме тялото — казвам аз.
— Сърдиш ли ми се?
Може би нормален човек би се сърдил, но в момента мисля само за неотложната задача да се отървем от трупа. Когато пристигнах, го свалихме в багажника на колата ми, за да мога да изчистя и измия, без да се налага да търпя студения му поглед.
— Вземи си чантата — отвръщам аз.
Отиваме при колата, той ни чака все така в багажника.
По това време на нощта на Третия мост1 няма почти никакво движение, нито осветление, така че е тъмно като в рог, но ако човек погледне в далечината, ще види светлините на града. Хвърляме го при предишния — във водата. Поне няма да му е самотно.
Част от кръвта е попила в тапицерията на багажника. Айюла предлага да я почисти, но аз взимам от ръцете ѝ домашно приготвената си смес от една лъжица амоняк и две чаши вода и я изливам върху петното. Не знам с каква техника разполагат следователите в Лагос, но Айюла не би могла да го почисти толкова добре като мен.
Тефтерът
— Кой беше това?
— Феми.
Записвам името. Двете сме в моята стая. Айюла седи с кръстосани крака на дивана, облегнала глава на възглавницата. Докато се къпеше, аз изгорих роклята ѝ. Сега носи розова тениска и мирише на бебешка пудра.
— А фамилията му?
Тя се смръщва и свива устни, после разтърсва глава, като че се опитва да изтръска името в предната част на мозъка си. Не се получава. Тя вдига рамене. Трябваше да взема портфейла му.
Затварям тефтера. Той е съвсем мъничък, побира се спокойно в дланта ми. Веднъж гледах клип на TEDx, в който един мъж разказваше, че откакто свикнал да носи със себе си бележник и да записва по един щастлив миг всеки ден, животът му се променил. Затова си купих този тефтер. На първата страница написах: „Видях бяла сова през прозореца на стаята си“. Оттогава си стои празен.
— Знаеш ли, не съм виновна аз.
Не, не знам. Не знам дори за какво говори. За това, че не си спомня фамилията му? Или за смъртта му?
— Кажи ми какво стана.
Стихотворението
Феми ѝ написал стихотворение.
(Стихотворението помни, но името му — не.)
Дал ѝ го на листче, сгънато на две, като в прогимназията, когато си подавахме любовни бележки през чиновете. Айюла се трогнала (тя винаги се трогваше от обожанието) и се съгласила да стане негова жена.