Мухтар не помръдва. Въобразявам си как отвръща, че чесането по топките не е престъпление.
— Не, разбира се, че не е. Но той си беше такъв, като цяло… мазен и мръсен, затова ми беше лесно да повярвам на всичко, в което тя го обвиняваше. И Питър беше… лукавец. Казваше, че се занимава с „бизнес“, и винаги отговаряше на въпросите с въпрос. — Облягам се назад и затварям очи. — Всички мразят това. Но Феми… той беше различен…
Мухтар се чуди колко различен може да е бил. В края на краищата и той явно е бил обсебен от външността на Айюла, също като Питър и Сомто.
— Всички са обсебени от нейната външност, Мухтар…
Той възразява, че ето, той например не е, и аз се разсмивам.
— Просто не си я виждал.
Изведнъж вратата се отваря и аз подскачам на мястото си. В стаята влиза Таде.
— Предполагах, че ще те намеря тук. — Той поглежда безжизненото тяло на леглото. — Наистина те е грижа за този пациент, а?
— Близките му вече не идват толкова често, както преди.
— Да, тъжна работа. Но сигурно така е нормално. Разбирам, че е бил професор.
— Е.
— Какво?
— Е. Ти каза „бил“. В минало време. А той не е мъртъв. Поне засега.
— О! Да. Моя грешка. Съжалявам.
— Каза, че си ме търсил?
— Аз… не съм се чувал с Айюла. — Облягам се на стола. — Звънях ѝ няколко пъти. Не вдига.
Трябва да призная, че съм малко смутена. Не съм казвала на Мухтар за Айюла и Таде и съжалението му е осезаемо. Чувствам как се изчервявам.
— Не я бива много да връща обаждания.
— Знам. Но не е това. Не съм я чувал от две седмици… Може ли да поговориш с нея? Да я питаш къде съм сгрешил.
— Предпочитам да не се замесвам.
— Моля те, заради мен. — Той прикляква, хваща ръката ми и я притиска към сърцето си. — Моля те.
Трябва да кажа „не“, но топлината на ръцете му, обгърнали моята, ме омайва, и аз неусетно кимвам.
— Благодаря ти. Длъжник съм ти.
С тези думи оставя двама ни с Мухтар отново насаме. Аз се чувствам прекалено странно, за да се задържа още дълго.
Почистване
Близките на Феми изпращат чистач в дома му, за да го подготвят за продажба. Предполагам, животът продължава. Чистачът обаче открива окървавена кърпичка зад дивана. Всичко това е качено в „Снапчат“, та светът да види, че каквото и да е станало с Феми, то не е било по негова воля. Семейството му търси отговори.
Айюла казва, че може да е седяла там. Може да е постлала кърпичката, за да не изцапа дивана. Може да е забравила за нея…
— Няма проблем; ако ме питат, ще им кажа, че му е текла кръв от носа.
Тя седи пред тоалетката си и оправя растите си, а аз стоя зад гърба ѝ и ту свивам, ту отпускам юмруците си.
— Айюла, ако отидеш в затвора…
— Само виновните отиват в затвора.
— Първо на първо, това не е вярно. Второ, ти уби човек.
— При самозащита. Съдията ще разбере това, нали?
Тя слага руж на бузите си. Айюла живее в свят, в който всичко трябва да се случва според нейните желания. Това е неотменим закон, като закона за гравитацията.
Оставям я да се гримира и сядам на най-горното стъпало на стълбището, опряла чело в стената. Имам чувството, че в главата ми бушува буря. Стената би трябвало да е хладна, но денят е горещ и не намирам утеха в нея.
Свикнах, когато съм разтревожена, да се доверявам на Мухтар, но той е в болницата и няма с кого да споделя страховете си. За милионен път си представям как би протекъл разговорът, ако се наложи да кажа истината на майка си:
— Мамо…
— Аха.
— Искам да поговорим за Айюла.
— Пак ли се скарахте?
— Не, мамо… имаше инцидент… ъъъ… с Феми.
— Момчето, което изчезна?
— Не е изчезнал. Мъртъв е.
— Ей!!!
— Jesu saanu fun wa o!
— Да… ъъъ… но разбираш ли… Айюла го уби.
— Какво ти става? Защо обвиняваш сестра си?
— Тя ми се обади. Видях го… видях трупа, видях кръвта.
— Млъквай! Как може да се шегуваш с такива неща!
— Мамо… аз само…
— Казах ти да мълчиш. Айюла е прекрасно дете с чудесен темперамент… Това ли е проблемът? От завист ли говориш тези ужасни неща?
Не, няма никакъв смисъл да замесвам майка ни. Това ще я убие или тя просто ще отрече, че подобно нещо би могло да се случи. Би го отрекла дори да беше тази, която трябваше да помогне на сестра ми да се отърве от тялото. А после щеше да обвини мен, защото аз съм по-голямата и нося отговорност за Айюла.