— Ах, ти, непослушно момиче! — казва той и двамата се целуват. Страстно.
Бързам да изляза, преди да е забелязал, че в стаята има трети човек. Нямам никакво желание да си разменяме учтивости. Заключвам се в стаята си, сядам с кръстосани крака на леглото си и зарейвам поглед нейде в пространството.
Времето минава. На вратата ми се чука.
— Ма, ще слезете ли за вечеря? — пита домашната помощница, като се поклаща на петите си.
— Кой е на масата?
— Мама, сестра ви Айюла и господин Таде.
— Кой те прати да ме повикаш?
— Сама дойдох, ма.
Разбира се, кой ще се сети за мен? Мама и Айюла се наслаждават на вниманието на Таде, а Таде ще… на кого му пука какво ще направи Таде. Усмихвам се на единствения човек, който е загрижен дали ще се нахраня. Зад дребната ѝ фигурка се донася смях.
— Благодаря ти, но не съм гладна.
Тя си тръгва и затваря вратата след себе си, заглушавайки звуците на щастие. Поне известно време Айюла няма да ми досажда. Използвам възможността да потърся името на Боега в „Гугъл“. Естествено, веднага намирам статия за трагичната му кончина…
Нигерийски бизнесмен почина в Дубай. Смята се, че смъртта е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици.
От Външното министерство потвърждават, че Боега Тежудуми, отседнал в прочутия „Роял Ризорт“, е починал след призляване в хотелската стая.
Въпреки усилията на спешната помощ бизнесменът е починал на място.
Според полицията няма други замесени лица в инцидента.
Как ли Айюла е успяла да убеди полицаите да скрият името ѝ от новините? Какви са разликите между хранително отравяне и свръхдоза наркотици? И каква е вероятността за случайна смърт в присъствието на сериен убиец?
А може би истинският въпрос е: доколко съм сигурна, че Айюла използва само ножа си?
Отварям и други статии за смъртта на Боега, изчитам още лъжи. Айюла никога не хапе, ако не бъде провокирана. Но ако има пръст в смъртта на Боега, ако е отговорна за нея, защо го е направила? Боега като че ли беше луд по нея. Да, беше неверен съпруг, но изглеждаше безобиден.
Мисля си за Таде, който седи долу и с уникалната си усмивка гледа Айюла така, сякаш и масло не може да се разтопи в устата ѝ. Не бих могла да го погледна в очите, ако и той не гледа в моите. Но нима не направих всичко по силите си да ги разделя? А единственото, което виждам насреща, е критика и презрение.
Изключвам лаптопа си.
И записвам името на Боега в тефтера си.
Раждане
Според семейните легенди първия път, когато съм видяла Айюла, съм помислила, че е кукла. Мама я гушнала пред мен и аз съм се изправила на пръсти, подръпвайки ръката ѝ, за да видя отблизо. Тя била мъничка; едва се виждала в люлката, която мама сама ѝ била направила. Затворените ѝ очички заемали половината ѝ личице. Имала чипо носле и постоянно свити устнички. Аз съм я докоснала по косата, която била мека и къдрава.
— За мен ли е?
Мама се засмяла и Айюла се събудила. И изгукала. Аз съм политнала изненадано назад и съм паднала по дупе.
— Мамо, тя говори! Куклата говори!
— Това не е кукла, Кореде. Това е бебе — твоята сестричка. Вече си кака, Кореде. А каките се грижат за малките си сестрички.
Рожден ден
Айюла има рожден ден. Позволявам ѝ отново да започне да публикува в социалните медии. Новините за Феми вече са заглъхнали. Социалните мрежи са забравили за него.
— Отвори първо моя подарък! — настоява мама.
Айюла се съгласява. В нашия дом е традиция рожденикът да отвори подаръците от близките си сутринта, преди всичко останало. Доста време мислих какво да ѝ взема. Не бях в особено щедро настроение.
Подаръкът от мама е сервиз за бъдещия дом на Айюла.
— Знам, че Таде скоро ще те пита — заявява тя.
— Какво ще ме пита? — не разбира Айюла, чието внимание вече е привлечено от моя подарък: нова шевна машина.
Тя грейва насреща ми, но аз не съм в състояние да отвърна на усмивката ѝ. От думите на майка ми стомахът ми се преобръща.
— Ще поиска ръката ти! — Айюла сбърчва нос. — Време ви е на двете да се установите.
— ’Щото при теб се получи чудесно…
— Какво каза?
— Нищо — промърморвам аз.
Майка ми ме поглежда, но понеже не ме е чула, принудена е да подмине репликата ми. Айюла става, за да се облече за празненството, а аз продължавам да надувам балони. Избрали сме сиви и бели от уважение към Феми.
По-рано прочетох едно стихотворение в неговия блог: