Опитах се да я последвам, но веднага я изгубих от поглед и спрях. Озовах се на непознато място, заобиколена от страшни непознати. Сега се чувствам точно както тогава. Несигурна, уплашена и уверена, че ще ми се случи нещо лошо.
Спомени
Мухтар свъсва замислено вежди, после вдига рамене.
— Много е разпокъсано.
— Какво помните?
— Искате ли да седнете?
Той посочва стола и аз се подчинявам. Искам да говори. Разкрих почти всичките си тайни на този човек, убедена, че ще ги отнесе в гроба, а ето че сега той ми се усмихва смутено и се опитва да улови погледа ми.
— Защо го направихте?
— Кое? — питам аз и сама не мога да позная гласа си.
— Да стоите при мен. Не ме познавате, а оставам с впечатлението, че свижданията от близките ми са били сведени до минимум.
— Беше им трудно да ви гледат в това състояние.
— Няма нужда да им търсите оправдание.
Двамата замълчаваме, не знаейки как да продължим.
— Вече имам внучка.
— Честито.
— Бащата казва, че не е негова.
— О, интересно.
— Омъжена ли сте?
— Не.
— Хубаво. Бракът не е това, което казват.
— Споменахте, че си спомняте нещо?
— Да. Удивително, нали? Цялото тяло е в хибернация, а мозъкът продължава да работи и да събира информация. Наистина забележително.
Мухтар е доста по-приказлив, отколкото съм очаквала, и постоянно ръкомаха, докато говори. Представям си го как изнася лекция пред зала, пълна с младежи, на които изобщо не им пука, но го прави със страст и въодушевление.
— Значи помните много неща?
— Не, не много. Знам, че обичате пуканки със сироп. Казахте, че трябва да опитам някой ден.
Нещо ме стяга за гърлото. Никой тук не знае това, освен Таде, а той не е от хората, които обичат да си правят шеги.
— Това ли е всичко? — питам тихо.
— Изглеждате ми неспокойна. Добре ли сте?
— Да, добре съм.
— Тук имам вода, ако…
— Наистина, добре съм. Има ли и нещо друго?
Той ме поглежда и навежда глава на една страна.
— О, да. Помня, че казахте, че сестра ви е сериен убиец.
Лудост
Какво ме накара да се доверя на тяло, в което още има живот?
В съзнанието ми се промъква нежелана мисъл — средство, оправдано от целта. Смазвам я бързо, поглеждам го в очите и се засмивам.
— И кого съм казала, че е убила?
— Не си спомням точно.
— Е, напълно нормално. На пациентите, излезли от кома, обикновено им е трудно да различат съня от реалния свят.
Той кимва.
— И аз това си мислех.
Само че не изглежда убеден или моят страх ме кара да анализирам твърде много тона на гласа му. Той продължава да ме гледа, мъчейки се да навърже нещата. Трябва да запазя професионално отношение.
— Имате ли главоболие?
— Не… нямам.
— Добре. Трудно ли заспивате?
— Понякога…
— Хм… Ако започнете да получавате халюцинации…
— Халюцинации?!
— Не се притеснявайте, просто кажете на лекаря.
Той изглежда разтревожен и аз се чувствам малко виновна. Надигам се да си вървя.
— Почивайте си, а ако ви трябва нещо, натиснете копчето.
— Може ли да останете още малко? Имате приятен глас.
Лицето му е тясно и сковано. Очите му са най-изразителното нещо в него. Аз ставам и избутвам стола в ъгъла. Той ме проследява с поглед, докато оправям бездруго изпънатите чаршафи. Това ме изнервя.
— Съжалявам, сър, трябва да се връщам на работа.
— Това не е ли работа?
— Аз не съм сестрата, назначена да се грижи за вас. — Усмихвам се принудено и се преструвам, че поглеждам бележките му. После се отправям към вратата. — Радвам се, че се чувствате по-добре, господин Яутай.
Три часа по-късно Бунми ме осведомява, че Мухтар е поискал да заместя досегашната му сестра. Инка — въпросната сестра, свива рамене. Изобщо не ѝ пука.
— Има страшничък поглед — отбелязва тя все пак.
— Към кого е отправил искането? — питам аз.
— Д-р Поставяй пациента на първо място, Акибе. Вероятността да я удовлетвори е много голяма. Той обожава да удовлетворява молби, които не му струват нищо.
Отпускам се на стола до регистратурата и премислям възможностите си. Нито една не изглежда идеална. Представям си как записвам името му в тефтера си. Чудя се дали е същото при Айюла: в един момент е изпълнена с щастие и добро настроение, в следващия — с мисли за убийство.
Сън
Сънувам Феми. Не неодушевеното тяло, а онзи Феми, чиято усмивка залива „Инстаграм“ и чиито стихове са се запечатали в съзнанието ми. Опитвам се да разбера как се е превърнал в жертва.