Поглеждам я отново. Някога може да е била красива. Може би първия път, когато Мухтар я е видял.
— Не искам да прозвучи грубо, но за мен най-важно е пациентите ни да се чувстват добре, и в тази болница не допускаме никой да застрашава това.
— За каква се мислите? Да не се надявате да изкарате пари от него? Или вече ви ги е дал, аби? Мухтар, държиш се толкова надменно, а в същото време тичаш подир фустата на някаква сестра! Виж се само! Не можа ли поне да избереш по-хубава!
— Махайте се!
Заповедта идва от Мухтар. Всички подскачаме. Гласът му звучи властно, както никога досега. Абдул вдига глава, но бързо я навежда отново. Жената хвърля убийствен поглед към двама ни, след което се завърта на пети и излиза от стаята. Абдул се влачи подире ѝ. Дръпвам си един стол и сядам до Мухтар. Очите му са натежали. Той потупва ръката ми.
— Благодаря ти.
— Ти ги изгони.
Той въздъхва.
— Оказва се, че бащата на Мириам иска да се кандидатира за губернатор на Кано.
— И жена ти иска да одобриш брака им.
— Да.
— Ще го направиш ли?
— Ти би ли го направила?
Мисля си за Таде, който държеше пръстена в ръка и вперил поглед в мен, чакаше благословията ми.
— Влюбени ли са?
— Кои?
— Мириам и… синът ти.
— Любов. Каква интересна идея.
Той затваря очи.
Нощ
Таде ме гледа с празни очи. Лицето му е подпухнало и разкривено. Протяга ръка да ме докосне; пръстите му са студени.
— Ти го направи.
Крушение
Вмъквам се в кабинета на Таде и преравям чекмеджетата на бюрото му, за да намеря кутийката с пръстена. Той е с пациент в радиологията, така че съм сама. Пръстенът изглежда така омагьосващ, както го помня. Изкушавам се да го сложа на пръста си. Вместо това го хващам здраво за халката, коленича на пода и удрям диаманта в плочките. Събирам цялата си сила и замахвам отново. Май е вярно, че диамантите са вечни: този устоява на всичките ми опити да го разбия, но останалата част от пръстена няма същата воля. Скоро обковът се пръсва на парченца на пода. Без него диамантът изглежда по-малък и недотам впечатляващ.
Сещам се, че ако унищожа само пръстена, Таде ще ме заподозре. Пускам диаманта в джоба си. В края на краищата никой уважаващ себе си крадец не би го оставил там. Пък и би било огромна загуба на време, ако Таде просто купи нова халка. Насочвам се към шкафа с лекарства.
Двайсет минути по-късно Таде връхлита на регистратурата. Стаявам дъх. Поглежда към мен, после бързо отмества очи и се обръща към Инка и Бунми.
— Някой е обърнал кабинета ми с главата надолу и е унищожил… част от нещата ми.
— Какво?! — извикваме трите в хор.
— Сериозно ли говориш? — добавя Инка, въпреки че смръщеното чело на Таде говори достатъчно красноречиво.
Отиваме с него в кабинета му и той отваря вратата. Опитвам се да гледам през очите на обективен наблюдател. Изглежда, някой е търсил нещо, а после е изгубил контрол. Всички чекмеджета са отворени, съдържанието им е изсипано на пода. Шкафът за лекарства зее, шишенцата са разхвърляни, по бюрото са разпилени множество папки. Когато излизах, счупеният обков на пръстена беше на земята, но сега не го виждам.
— Това е ужасно — промълвим аз.
— Кой го е направил? — мръщи се Бунми.
Инка свива устни и плясва с ръце:
— Видях Мохамед да влиза, за да чисти — разкрива тя, а аз потривам изтръпнали длани в бедрата си.
— Не мисля, че Мохамед би… — възразява Таде.
— Когато излезе от кабинета си, всичко беше нормално, нали? — прекъсва го Инка.
— Да.
— После заведе пациента на рентген и ЕКГ. Колко време те нямаше?
— Около четиресет минути.
— Е, по това време видях Мохамед да влиза в кабинета. Да кажем, че двайсет минути е мел пода и изпразвал кошчето. Няма време друг човек да влезе, да направи всичко това и да си тръгне — заключава любителят детектив Инка.
— Защо според теб би направил такова нещо? — питам аз.
Не може да го обеси без мотив, нали така?
— Очевидно, наркотици — заявява тя и скръства ръце, доволна, че е приключила случая.
Лесно е да се набеди Мохамед. Беден, необразован. Чистач.
— Не. — Бунми не е съгласна. — Не приемам това.
Тя гледа Инка, но и мен, понеже стоя до нея. Или пък подозира нещо?
— Този човек работи тук по-отдавна и от двете ви и никога не е правил проблеми. Той не би сторил нещо такова.