Веднъж, когато си мислела, че баща ни го няма, Айюла влязла в кабинета му и намерила чекмеджето отключено. Взела ножа и без да иска, го омазала с шоколада, който тъкмо ядяла. Била още там, когато той се върнал. Измъкнал я навън за косата въпреки писъците ѝ. Аз се появих тъкмо навреме, за да видя как я запраща през коридора.
Не се учудих, че взе ножа. Ако се бях сетила първа, сама щях да го направя.
Нож
Може би го крие под спалнята си или в скрина? Или в купчината дрехи, натъпкани в дрешника? Погледът ѝ следи моя, докато обхождам стаята ѝ с очи.
— Нали не възнамеряваш да се промъкнеш тук, за да го вземеш?
— Не разбирам за какво ти е. Опасно е да го държиш вкъщи. Дай ми го, аз ще се погрижа.
Тя въздъхва и поклаща глава.
Ефо
Аз не съм взела почти нищо от баща си, що се отнася до външността. Като гледам майка си, все едно виждам себе си след години, въпреки че не мога да си представя по-различен човек.
Тя се е изтегнала на дивана в дневната на долния етаж и чете роман — вълшебна приказка за любов, каквато никога не е преживяла. Айюла седи прегърбена на фотьойла до нея и гледа телефона си. Минавам покрай тях и се насочвам към кухнята.
— Ще готвиш ли? — пита мама.
— Да.
— Кореде, научи и сестра си. Как ще се грижи за мъжа си, ако не може да готви?
Айюла се намусва, но не казва нищо. Няма нищо против да виси в кухнята. Обича да пробва всичко, което се изпречи пред погледа ѝ.
У дома готвим предимно аз и домашната помощница, от време на време и майка ми, но не толкова често, както когато той беше жив. Айюла… хм, интересно ми е да разбера дали може да направи нещо по-трудно от това да сложи филийки в тостера.
— Разбира се — отвръщам аз, докато сестра ми се надига от мястото си.
Домашната помощница е приготвила всичко необходимо и е оставила продуктите на плота, измити и нарязани. Харесвам това момиче. Подредено, спокойно и най-вече не знае нищо за него. След смъртта му освободихме всичката си прислуга по „практически“ съображения. Живяхме една година сами, но в такава голяма къща това се оказа по-трудно, отколкото звучи.
Пилето вече се вари. Айюла повдига капака и от тенджерата лъхва миризма на мазнина и „Маги“.
— Ммм. — Тя вдъхва аромата и облизва черешовите си устни. Помощницата се изчервява. — Пробвай, о11!
— Благодаря, ма.
— Мога да ти помогна, като опитам дали е готово — усмихва се Айюла.
— Можеш да ми помогнеш, като нарежеш спанака.
Айюла поглежда приготвените продукти.
— Но той си е нарязан.
— Трябва ми още. — Домашната помощница се втурва да вземе нова връзка спанак, но аз я възпирам.
— Не, остави Айюла да го направи.
Сестра ми въздъхва театрално, но донася спанака от килера. Взима нож, а аз неволно си представям Феми, свлечен на пода в банята, с ръка близо до раната, сякаш се е опитвал да спре кръвта. Колко ли време е минало, докато умре? Тя държи ножа хлабаво, с острието надолу. Кълца спанака бързо и на едро, като дете, което не се интересува как ще изглежда резултатът. Изкушавам се да я прекъсна. Помощницата едва сдържа смеха си. Подозирам, че Айюла нарочно се старае да ме ядоса.
Решавам да я игнорирам и вместо това сипвам палмово олио в една тенджерка. Добавям лука и чушките, които скоро започват да цвърчат.
— Айюла, гледаш ли?
— Аха — отвръща тя, облегната на плота, докато бързо пише нещо на телефона си с едната ръка. С другата още държи ножа.
Приближавам се, разтварям пръстите ѝ и взимам острия предмет. Тя премигва.
— Моля те, съсредоточи се. После добавяме чушки tatase.
— Схванах.
Щом се обръщам с гръб към нея, отново чувам пръстите по екрана. Изкушавам се да реагирам, но мазнината стои на котлона прекалено дълго и започва да пръска. Намалявам огъня и решавам поне засега да забравя за сестра си. Ако иска да се научи, ще го направи.
— Я пак, какво готвиш?
Сериозно ли?
— Ефо — услужливо отговаря помощницата.
Айюла кимва сериозно и вдига телефона над тенджерата точно когато сипвам спанака.