— Говориш така, сякаш съм напълно некомпетентна да направлявам собствения си живот.
Оставям думите ти да увиснат някъде по жицата между двата телефона. Почти чувам кикота в гласа ти:
— Пропусна да споменеш факта, че е мой преподавател и следователно се е възползвал от служебното си положение.
Ти никога не приемаше сериозността ми на сериозно.
Е, открих къде живее и се оказа, че не е в Хокстън или Брикстън, или в някое от онези места, където модерните средни класи пристигат, веднъж щом там се отвори кафене, предлагащо нискокалорично лате. Емилио Коди живее в Ричмънд; красивият разумен Ричмънд. А къщата му не е сграда от урбанистичния тип, налаган от Ричард Роджърс, а перла от епохата на кралица Ан, чиято огромна градина само може би струва колкото една-две улици в Пекъм. Прекосих внушително дългата предна алея и почуках по вратата с оригиналното чукче-антика.
Не можеш да повярваш, че съм го направила, нали? Действията ми изглеждат прекалени, но прясната скръб отхвърля всякаква логика и уравновесеност. Емилио отвори вратата и аз си помислих, че към него могат да се приложат дежурните фрази от романите: той е дяволски красив; притежава животински магнетизъм — все прилагателни, зад които прозира заплаха.
— Вие ли я убихте? — питам го. — Миналия път не отговорихте на въпроса ми.
Той се опита да ми затвори вратата, но аз я задържах. Никога преди не бях използвала физическа сила срещу мъж и се оказах удивително жилава. В крайна сметка всичките онези прецизно следвани тренировки с личен треньор не са били безсмислени.
— Казала е на хазяина си, че е получавала плашещи телефонни обаждания. Вие ли бяхте? — попитах.
Тогава чух женски глас откъм коридора зад гърба му:
— Емилио?
Жена му застана до него на прага. Все още пазя нашите имейли, посветени на нея.
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Здрасти, Бий, питах го за нея още преди да започнем всичко това и той ми каза, че са се оженили набързо, чувстват се спокойно заедно и не съжаляват. На всеки му е приятна компанията на другия, но от години не поддържат физическа близост помежду си. Сега доволна ли си?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Скъпа ми Тес,
Колко удобно за него! Предполагам също така, че тя е на четиридесет и няколко и тъй като природата е по-жестока към жените, отколкото към мъжете, какъв друг избор й е останал? Не съм доволна.
Lol
Бий
P.S. Защо използваш този нечетлив шрифт за имейлите си?
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Скъпа Бий, ти вървиш по тясното си право морално въже, без дори да трепнеш, докато аз падам при първото най-слабо полюшване. Но му вярвам. Не виждам причина някой да бъде наранен.
Т
P.S. Мислех, че шрифтът изглежда приятелски.
PPS. Знаеш ли, че lol2 означава да се смееш на глас?
От: iPhone на Биатрис Хеминг
До: tesshemming@hotmail.co.uk
Скъпа Тес,
Не допускам, че си толкова наивна? Помъдрей.
Lol
Бий
(От мен lol3 означава „с много обич“)
От: tesshemming@hotmail.co.uk
До: iPhone на Биатрис Хеминг
Да помъдрея? Още малко ще ме посъветваш да приема философски случилото се и да продължа напред. Трябва да напуснеш Щатите и да се прибереш у дома. Приятен ден, скъпа.
Бях си представяла някоя жена над четиридесетте, чиято красота несправедливо е повехнала, докато тази на съпруга й беше в апогея си. Бях си представяла равностоен брак на двадесет и пет и неравностоен — петнадесет години по-късно. Но жената в коридора бе на не повече от тридесет. Имаше нервиращо бледи сини очи.
— Емилио? Какво става?
Остър, аристократичен глас; къщата трябва да беше нейна. Не я погледнах, отправих въпроса си към Емилио:
— Къде бяхте миналият четвъртък, двадесет и трети януари, денят, в който сестра ми беше убита?
Емилио се обърна към жена си:
— Една моя студентка, Тес Хеминг. Снощи говореха за нея по новините, сещаш ли се?