И тя закрачи по-бързо из безлюдните улици. Будните посрещачи дочуха стъпките й и си казаха: „Новата година пристигна!“ И всички среднощни празнуващи пиха за нейно здраве. Тя обаче въздъхна като забеляза, че въздухът е заразен — атмосферата в този свят е винаги такава — от последния дъх на умиращите простосмъртни, забавили се малко, за да бъдат погребани от нея. Но оставаха още милиони живи хора, приветствуващи пристигането й. И тя самоуверено тръгна по пътя си, като пръскаше многообещаващи цветя пред прага почти на всяка къща — някои хора щяха да ги вдигнат и да закичат с тях гърдите си, а други — да ги стъпчат с крака. Пощаджията може само да добави, че рано сутринта тя напълни чантата му с новогодишни честитки, като го увери, че цялото сити, начело с новия ни кмет, длъжностните лица и Градския съвет, ще се втурнат да се снабдяват с тях. Драги благотворители, няма ли да изпълните благопожеланията на Новата година?