Щом се озова на земята, Джеймс Уилямс застана пред своите преследвачи и се усмихна. Мислеше си каква хубава история ще има да разправя в Кловърдейл за това как са го взели за известен взломаджия. Туристическият омнибус се задържа от уважение към своите клиенти. Каква по-интересна гледка от тази?
— Казвам се Джеймс Уилямс от Кловърдейл, Мисури — изрече той преднамерено любезно, за да не ги покруси съвсем. — Имам тук документи, които ще докажат…
— Вие ще дойдете с нас — обяви цивилният. — Описанието на Кутрето Магуайър ви пасва като памучно бельо след пране в гореща сапуненка. Един детектив ви е видял на туристическия омнибус още в Сентръл Парк и се обади да ви приберем. Ще давате обяснения в полицейския участък.
Съпругата на Джеймс Уилямс — собствената му жена от две седмици — впери поглед в него. От очите й струеше особено меко сияние, а страните й се обагриха в нежен руменец. Погледна го в лицето и промълви:
— Не се разправяй, Кутре, просто иди с тях. Може да е по-добре за теб.
А после, когато туристическият омнибус за обиколка на Ню Йорк потегли, тя се обърна и прати въздушна целувка… неговата съпруга прати въздушна целувка на един от пътниците, седнал там на високо в дъното.
— Вашето момиче ви дава добър съвет, Магуайър — обади се Донован. — Хайде, тръгвайте!
В този момент Джеймс Уилямс бе обзет от умопомрачение. Той килна шапка на тила си.
— Изглежда жена ми си мисли, че съм взломаджия — каза той безразсъдно. — Не знам да е невменяема, значи по всяка вероятност невменяемият съм аз. А в случай, че съм се побъркал, не могат да ми сторят нищо, затова че в пристъп на лудост съм пречукал двама ви, глупаци такива!
При което така жизнерадостно и изкусно се възпротиви на собствения си арест, че се наложи да свирнат на полицаите, а впоследствие пристигналите подкрепления да разпръснат хилядната тълпа развеселени зрители.
В полицейския участък сержантът на пропуска го попита за името.
— Макдудъл Кутрето или Кутрето Свирепия, вече забравих как точно — бе отговорът на Джеймс Уилямс. — Но със сигурност можете да се обзаложите, че съм взломаджия, да не го забравите. Освен това добавете, че бяха нужни петима, за да спипат Кутрето. Държа това непременно да се запише в рапорта.
След час пристигна госпожа Джеймс Уилямс, заедно с чичо Томас от Мадисън Авеню. Появиха се във внушаваща респект лимузина и куп доказателства относно невинността на героя — точно като в третото действие на пиеса, чиято постановка е финансирана от автомобилната компания.
След като в полицията строго порицаха Джеймс Уилямс за преднамереното плагиатство и го освободиха с цялото уважение, на което бяха способни, госпожа Уилямс го арестува отново и го дръпна в един ъгъл на участъка. Джеймс Уилямс я погледна с едно око. После все разправяше, че Донован затворил другото, докато някой му държал тежката десница. До този момент той не бе отправил към нея нито дума на укор или порицание.
— Можеш ли да ми дадеш обяснение — започна той доста сухо, — защо ти…
— Скъпи — прекъсна го тя, — чуй. За теб това бе единствен час на болка и изпитание. Направих го заради нея… имам предвид момичето, което ме заговори в омнибуса. Бях толкова щастлива, Джим… толкова съм щастлива с теб, че не посмях да откажа подобно щастие другиму. Джим, те двамата бяха сключили брак едва тази сутрин. И аз исках той да се измъкне. Докато онези се разправяха с теб, видях как съпругът й се промъкна зад дървото и бързо се скри в парка. Това е всичко, скъпи… Просто трябваше да го сторя.
Така една сестра на златната халка познава друга, която стои във вълшебния лъч, просветващ в живота само веднъж и то за кратко. Обикновеният мъж разбира за сватбата по ориза и атлазените панделки. Но младоженките се разпознават с единствен поглед. И бързо помежду им потича съчувствие и разбиране на език, който за мъжа или вдовицата остава непонятен.