— Да. Моля.
— А вие как ще си спомняте за мен? — Чак сега си даде сметка, че в момента не разполага с нищо, което да може да й даде, освен мъха, останал в дъното на джобовете му след гладенето. — Или ще предпочетете да ме забравите?
Сините й очи блеснаха като слънце върху ледник.
— Няма опасност за това. Ще видите. — Райън се отдалечи. Силовото поле бавно се вдигна около нея и тя изчезна като парфюм. Двата мехура се понесоха след императора и заеха местата си.
Мястото приличаше на онова, на което се бе провел рециталът на възпоминателна поезия, само дето беше по-голямо — широко ниско място, отворено към изкуственото небе на купола. Мехурите на хоут-дамите, хоут и гем-лордовете, всички в бяло, заемаха местата си. Галактическите делегати — около хиляда, облечени в дрехи с убити тонове — се подредиха по края. В центъра, заобиколен от ивица трева и цветя, се намираше втори купол от силово поле с диаметър десет-петнадесет метра. Майлс можеше смътно да различи под полупрозрачната му повърхност даровете, отрупани около дървената платформа, върху която лежеше дребното, облечено в бяло тяло на хоут Лизбет Дегтиар. Примижа, опитвайки се да различи полираната кутия от кленово дърво, но мечът на Дорка беше заровен някъде в купчината. Нямаше никакво значение.
Щеше да разполага с кресло, от което да наблюдава всичко почти толкова добре, колкото и самият император. Последната процесия тръгна надолу по алеята към центъра — осем планетарни съпруги и началничката на Звездните ясли в своите бели мехури, седем (пребройте ги, приятели, седем) хоут-губернатори, следвани от самия император и почетната му стража. Бенин заемаше бившето място на гем-генерал Нару. Майлс, страшно притеснен, куцукаше заедно със свитата на Гиайа. Сигурно представляваше изумителна гледка — слаб, дребен, грозен, с лице, сякаш е участвал в кръчмарско сбиване предишната нощ. Сетаганданският Орден за заслуги изпъкваше върху черната му униформа и беше невъзможно да бъде незабелязан.
Майлс предполагаше, че Гиайа го използва като не особено приятелско послание към своите сатрап-губернатори. Гиайа определено не възнамеряваше да разгласява подробности около събитията от последните две седмици. Ето защо Майлс реши, че това е едно от онези „познай, ако можеш“ неща, целящо да обърка колкото със съмнение, толкова и със знание — един от най-деликатните похвати на тероризма.
„Да. Нека се чудят.“ Е, не те — той тъкмо минаваше покрай бараярската делегация, стояща в първата редица на тълпата посланици. Воробьов беше зашеметен. Маз изглеждаше изненадана, но явно бе доволна — тя посочи гърлото на Майлс и каза нещо на годеника си. Ворийди го наблюдаваше крайно подозрително. Иван беше… непроницаем. „Благодаря за подкрепата, братовчеде.“
Самият Майлс беше изненадан, когато видя лорд Йенаро в последната редица гем-лордове. Беше облечен в пурпурните, комбинирани с бяло дрехи на гем-лордовете прислужници в Небесна градина — десети ранг, шеста степен — най-ниското стъпало. Най-ниското от най-високопоставените, поправи си Майлс. „Явно в края на краищата се е сдобил с поста на асистент-парфюмер.“ А Флечър Гиайа — с контрол над още една неразумна глава.
Заеха местата си в центъра. Млади гем-момичета положиха последните цветя около централния мехур. Запя хор. Майлс се опита да изчисли цената само на труда, хвърлен през последния месец за церемонии, при положение че е бил положен от точно определен брой хора с минимално заплащане. Сумата се оказа… висока до небето. Все по-ясно усещаше, че не е закусвал и е пил съвсем малко кафе. „Няма да припадна. Няма да си чеша носа или задника. Няма…“
Един бял мехур се появи пред императора. До него стоеше малкият познат ба. Държеше поднос. Гласът на Райън произнесе церемониалните думи. Ба положи подноса пред краката на императора. Майлс, който се намираше от лявата страна на Гиайа, погледна надолу и горчиво се усмихна. Великият ключ, Великият печат и всички останали регалии на Лизбет бяха тук. Ба и мехурът се оттеглиха. Донякъде отегчен, Майлс очакваше Гиайа да назове четвъртата императрица измежду купа бели мехури.
Императорът направи знак на Райън и нейния ба да се приближат отново. Последваха още церемониални фрази. На Майлс му трябваше цяла минута да разбере значението им. Ба се поклони и отново взе подноса от името на господарката си. Отегчението се изпари от шока и изумлението му. За първи път му се искаше да бъде още по-малък, да притежава таланта на Иван да бъде невидим или да може да се телепортира някъде — където и да е, само не тук. Вълна от интерес, дори изненада премина през аудиторията на хоут и гем. Членовете на съзвездието Дегтиар бяха щастливи. Членовете на другите съзвездия… гледаха учтиво.