— О, добре казано — измърмори Иван. Йенаро също се усмихна.
— Онова нещо там е ваше дело, нали, Йенаро? — попита момичето, за да отклони разговора в друга посока. — Поредната банална играчка на вашата компания, нали? Майка ми го хареса.
— Наистина е така — поклони се той с лека ирония. — Марилаканците бяха възхитени. Истинската вежливост изисква да се съобразяваме с вкусовете на другите. Има някои дреболии, които се забелязват само отблизо.
— Мислех, че сте се специализирали в благоуханията.
— Пробвам се в нови области. Въпреки това продължавам да смятам, че мирисът е по-тънко сетиво от зрението. Трябва някога да ми позволите да приготвя нещо за вас. Виждате ли, комбинацията от цивет и жасмин изобщо не подхожда на облеклото ви тази вечер.
— Нима? — Усмивката й помръкна.
Майлс си представи бравурна музика, белези от саби и реплики от типа: „Това заслужаваш, мошенико!“ С усилие се сдържа да не се захили.
— Великолепна рокля — намеси се Иван. — И ухаете великолепно.
— Между другото, като се разговорихме за копнежите ви по екзотичните неща — обърна се лорд Йенаро към лейди Гел, — знаете ли, че лорд Ворпатрил е роден по естествен начин?
Тънките вежди на момичето се вдигнаха и на безупречното й чело се появиха бръчки.
— Всички раждания са естествени, Йенаро.
— Да, ама не. Имам предвид в естествен биологичен смисъл. Излязъл е от тялото на майка си.
— Ауу! — Носът й се сбърчи в ужас. — Стига, Йенаро. Днес сте направо непоносим. Майка ми е права, че вие и вашата банда ретро-авангардисти напоследък отивате твърде далеч. На път сте да замените славата с пълна неизвестност. — Отвращението й беше насочено към Йенаро, но Майлс забеляза как тя се дръпна по-далеч от Иван.
— Когато славата не дойде, лошата репутация също може да свърши работа — сви рамене Йенаро.
„Аз съм роден от маточен репликатор — понечи да каже Майлс, но се сдържа. — Това само може да докаже безпредметността на разговора ви. Като изключим мозъчното увреждане, Иван извади по-добър късмет от мен. Аз…“
— Приятна вечер, лорд Йенаро. — Тя вирна глава и се отдалечи. Иван изглеждаше напълно объркан.
— Хубаво момиче, но умът й е толкова… — промърмори Йенаро, сякаш искаше да обясни, че е по-добре да минат без нейната компания. Но явно се чувстваше неудобно. Майлс се опита да заглади положението.
— Значи… избрали сте кариера в изкуството вместо в армията, а, лорд Йенаро?
— Кариера? — Йенаро сви презрително устни. — За бога, не. Аз съм аматьор. Съобразяването с конюнктурата е смърт за изкуството. Но все пак се надявам да си извоювам известен престиж.
Майлс беше готов да се закълне, че това не е поза. Двамата с Иван проследиха погледа на лорд Йенаро през парапета надолу към фонтана.
— Трябва да го видите отвътре. Гледката е коренно различна.
— Разбира се — чу се да отговаря Майлс. „Наистина е много опак човек“ — реши той. Предизвикателната му външност едва прикриваше ранимото му его. Йенаро нямаше нужда от повече насърчаване и с нетърпелива усмивка ги поведе надолу по стълбите, като по пътя им обясняваше идеята, която трябвало да предава творбата му. Майлс забеляза посланик Воробьов, който му кимна от другата страна на балкона.
— Извинете ме, лорд Йенаро. Иване, ти продължавай, ще ви настигна след малко.
— О… — Йенаро изглеждаше съкрушен. Иван погледна гневно Майлс. „Ще ти го върна.“
Воробьов беше в компанията на някаква жена, която свойски го беше хванала под ръка. Беше на около четиридесет стандартни години, естествено красива, без допълнителни намеси. Дългата й рокля беше според сетаганданската мода, макар и доста по-проста в сравнение с облеклото на лейди Гел. Не беше сетаганданка, но цветовете на дрехите й — тъмночервено, кремаво и зелено — великолепно подхождаха на мургавата й кожа и черните къдрици.
— Лорд Воркосиган — каза Воробьов. — Обещах да ви запозная. Това е Миа Маз. Работи при нашите приятели в посолството на Вървейн и ни помага от време на време.
— Приятно ми е да се запознаем — поклони се Майлс. — Какво работите в посолството, госпожо?
— Помощник на завеждащия протокола. Специалността ми е дамският етикет.
— Нима това е отделна специалност?
— Тук да, или поне би трябвало да бъде. Още преди години казвах на посланик Воробьов да назначи някоя жена на подобна длъжност.
— Но ние нямаме никой с подходящ опит — въздъхна Воробьов, — а вие не бихте се съгласили да ви наема. Не че не се опитах.