— Тази вечер можете да смятате посолството на Марилак за неутрална, но необезопасена територия, господа — посъветва ги Воробьов. — Забавлявайте се, но не прекалено много.
— Ще има ли сетаганданци, или банкетът е предвиден само за нас, чужденците? — попита Майлс.
— Без хоут-лордове, разбира се — отговори Воробьов. — Всички те, както и някои от най-високопоставените гем-лордове, тази вечер ще присъстват на бдение в тесен кръг. По-нискостоящите гем-лордове са свободни и сигурно ще се възползват, тъй като официалният едномесечен траур ограничава нормалните им забавления. Марилаканците приемат предложението за „помощ“ от страна на сетаганданците през няколко години като много изгодна сделка, за което според мен ще съжаляват. Мислят си, че Сетаганда няма да атакува съюзник.
Земеходът направи вираж и се наклони. За миг пред очите им се разкри гледката на блестящ каньон от високи сгради, свързани с транспортни тръби и прозрачни пешеходни алеи, блестящи в полумрака. Градът изглеждаше безкраен, а не се намираха дори близо до центъра му.
— Марилаканците не обръщат достатъчно внимание на собствената си зона за хиперпространствени скокове — продължи Воробьов. — Въобразяват си, че границите им са естествени. Но ако Марилак беше управляван пряко от Сетаганда, следващият скок щеше да ги отведе към мъглявината Зоав с всичките й кръстопътища — цял нов регион за сетаганданската експанзия. Марилак за Зоав е онова, което е Вървейн за Хиджън Хъб, а всички знаем какво се случи там. — Устните на Воробьов иронично се свиха. — Но Марилак няма заинтересуван съсед, който да организира защитата му, както направи баща ви за Вървейн, лорд Воркосиган. Така че провокациите могат да се изфабрикуват изключително лесно.
Тревогата в сърцето на Майлс утихна. В думите на Воробьов нямаше никакво тайно или лично послание. Всеки знаеше за политическата и военната роля на адмирал граф Арал Воркосиган в бързото създаване на съюза и контраатаката, която осуети опитите на сетаганданците да овладеят зоната за хиперпространствени скокове към Хиджън Хъб. Но никой не знаеше за агента на ИмпСи Майлс Воркосиган и за ролята, която той изигра за появата на адмирала в Хиджън Хъб в най-необходимия момент. И затова никой не можеше да му засвидетелства уважението си. „Здрасти, аз съм герой, но не мога да ти кажа защо. Секретно е.“ От гледна точка на Воробьов, а и на всеки друг, лейтенант Майлс Воркосиган беше просто нисш офицер за свръзка от ИмпСи — фаворит на синекурна длъжност, изпълняваш рутинните си задачи, които го бяха довели тук. Мутант.
— Мислех, че Хиджънският съюз е дал на гем-лордовете при Вървейн добър урок, който да ги укроти за известно време — каза Майлс. — Всички гем-офицери от ударната част в дълбоката еклипса начело с гем-генерал Естанис се самоубиха… беше самоубийство, нали?
— Е, не съвсем доброволно — каза Воробьов. — Тези сетагандански политически самоубийства могат да се превърнат в същинска кланица, ако шефът не е склонен да сътрудничи.
— Тридесет и две прободни рани в гърба… не е ли възможно най-лошият начин за самоубийство? — промърмори Иван.
— Определено, милорд. — В очите на Воробьов се четеше ирония. — Но хлабавите връзки между гем-командирите и различните фракции на хоут-лордовете принуждават властите да се разграничават от подобни операции. Сега официално нападението срещу Вървейн се обяснява като самоволна авантюра. На виновните офицери са им посочени грешките — това е.
— А как наричат сетаганданското нападение на Бараяр по времето на дядо ми? Може би разузнавателна акция? — попита Майлс.
— Да, ако изобщо я споменават.
— Акция в продължение на двадесет години? — със смях попита Иван.
— Стараят се да не се впускат в излишни подробности.
— Споделяли ли сте с Илян възгледите си за амбициите на Сетаганда по отношение на Марилак? — попита Майлс.
— Да, държим шефа ви в течение. Но засега няма преки доказателства в полза на теорията ми. Засега просто се опирам на минал опит. ИмпСи държи под око някои основни показатели.
— Аз… не участвам. Просто искам да знам.
— Но предполагам, че схващате играта.
— О, да.
— И още нещо — клюките във висшата класа не се контролират достатъчно. Вие двамата ще имате възможност да чуете някои от тях. Докладвайте ги на моя завеждащ протокола полковник Ворийди. Щом се върне, той ще ви дава указания. Оставете го той да решава кое е важно.