Кети озадачено повдигна вежди. После погледът му попадна върху станалата вече бяла сфера, която блестеше в средата на помещението и той изруга.
— Не. Гем-генерал Нару! Трябва да свалим това силово поле веднага!
Хвърли на Пел и Майлс убийствен поглед, който обещаваше по-късна жестока разправа, след което двамата с Нару се впуснаха в трескав разговор. Големите дози синерджин не успяваха да съживят моментално техниците, въпреки че те се размърдаха и застенаха обнадеждаващо. Кети и Нару бяха оставени да се справят сами. Ако се съдеше по пламъчетата в очите на Пел, която беше прегърнала хоут Надина, вече беше прекалено късно. Болката от ударите с шоковата палка постепенно отминаваше, но Майлс остана свит на пода, за да не привлича допълнително внимание.
Кети и Нару бяха така погълнати от работата си и ожесточените спорове кой начин е най-подходящ, че само Майлс забеляза как от вратата се появи лъч светлина. Въпреки болката той се усмихна. След миг вратата се пръсна на парчета от пластмаса и метал. Още един миг в очакване на изстрели.
Гем-полковник Бенин, облечен в безупречната си кървавочервена униформа и с прясно нанесен грим, прекрачи уверено прага. Беше невъоръжен, но униформените войници след него разполагаха с огнева сила, достатъчно мощна, за да унищожи дори изпречил се на пътя им ракетен дреднаут. Кети и Нару застинаха. Хората на Кети сметнаха за най-благоразумно да вдигнат ръце. Полковник Ворийди, също тъй безупречен в черната си униформа, макар и не с толкова спокойно изражение, пристъпи зад Бенин. В коридора зад тях Майлс едва успя да зърне Иван, която нервно пристъпваше от крак на крак.
— Добър вечер, хоут Кети, гем-генерал Нару — учтиво се поклони Бенин. — По личната заповед на император Флечър Гиайа ви арестувам с обвинение в опит за държавна измяна. Допълнително утежнено — Бенин се обърна към Нару и усмивката му стана остра като бръснач — от убийството на имперския слуга ба Лура.
ГЛАВА 15
Когато групата на Бенин влезе да обезоръжи и арестува хората на Кети, пред очите на Майлс се появи истинска гора от ботуши. Кети и Нару бяха отведени последни, притиснати плътно от неколцина войници с безизразни погледи, които изобщо не даваха ухо на обясненията им.
Процесията спря пред влезлите в помещението бараярци и Майлс чу леденостудения глас на Кети:
— Моите поздравления, лорд Ворпатрил. Надявам се да имате достатъчно късмет, за да надживеете победата си.
— Ъ? — отговори Иван.
„О, остави го на мира.“ Щеше да е прекалено изтощително да обяснява на Кети колко се е объркал за малката роля на Майлс. Може би Бенин щеше му обясни как стоят нещата. След секунда войниците отведоха пленниците си по коридора.
Два чифта излъскани черни ботуши си пробиха път през тълпата и спряха пред носа на Майлс. Той успя да извърне глава и погледна през странна перспектива полковник Ворийди и Иван. Подът под горящата му буза беше студен и той изобщо не искаше да се движи, въпреки че подозираше, че е в състояние.
Иван се наведе над него.
— Добре ли си?
— Ш-ш-ш-шокова палка. Нищо с-с-чупено.
— Добре — каза Иван и го изправи, като го хвана за якето. Майлс за секунда увисна, мятайки се като риба на кука, докато най-после успя да се закрепи на краката си. Наложи се да се облегне на Иван.
Полковник Ворийди го изгледа отгоре до долу.
— Ще настоявам посланикът да отправи официален протест по повод всичко това. — Дистанцираното изражение на Ворийди подсказваше, че той явно съжалява, че онова приятелче е изключило прекалено рано шоковата си палка. — Ще се наложи Воробьов да използва целия арсенал, с който разполага. Подозирам, че направихте най-невероятния публичен инцидент в кариерата си.
— О, полковник — въздъхна Майлс. — Уверен съм, че н-няма д-да има н-никаква публичност. Щ-ще видите.
Гем-полковник Бенин се въртеше около хоут Пел и хоут Надина. Беше им осигурил нови кресла, макар и без силови полета, дрехи и свита. Може би ги арестуваше по подходящ за тях начин? Майлс погледна Ворийди:
— Иван вече… обясни ли ви всичко?
— Така мисля — отговори Ворийди малко заплашително.
Иван кимна енергично, но после взе да увърта:
— Всичко, което можах. При така създалите се обстоятелства.
Тоест като се имат предвид подслушвачите, реши Майлс. „Всичко ли, Иване? Моето прикритие още ли е непокътнато?“
— Признавам — продължи Ворийди, — че още асимилирам всичко това.