— Какво с-стана след като напуснах Звездните ясли? — обърна се Майлс към Иван.
— Дойдох на себе си и ти беше изчезнал. Май това беше най-лошият момент в живота ми, като си дадох сметка, че си се впуснал в някаква луда акция без никакво подкрепление.
— О, ти беше моето подкрепление, Иване — промърмори Майлс и си спечели един злобен поглед. — При това много добро, както току-що показа, не е ли така?
— Да, по най-любимия ми начин — в безсъзнание на пода, неспособен да намеря и капка смисъл в постъпките ти. Ти беше заминал да те убият или нещо още по-лошо, а после всички щяха да обвинят мен. Последното нещо, което ми каза леля Корделия преди да заминем, беше: „И се опитай да го държиш настрана от неприятностите, Иване.“
Майлс направо чуваше нарежданията на графиня Воркосиган, допълнително усилени от умелата имитация на Иван.
— Както и да е, веднага щом се досетих какви си ги забъркал, се измъкнах от хоут-дамите…
— Как?
— Господи, Майлс, та те са точно копие на майка ми, само че умножена по осем. Уф! Както и да е, хоут Райън настоя да отида при гем-полковник Бенин, което направих с удоволствие — поне той изглежда така, сякаш главата му е на място…
Вероятно привлечен от произнасянето на името си, Бенин се обърна и се заслуша.
— …и, слава Богу, той взе думите ми сериозно. Явно е намерил повече смисъл в ломотенето ми.
Бенин кимна.
— Естествено бях силно заинтересуван от необикновената активност около Звездните ясли днес…
„Около“, не „вътре“. Добре.
Моето собствено разследване вече ме беше накарало да заподозра нещо, в което имаше пръст един или повече губернатори, затова поставих взводовете в орбита в повишена бойна готовност.
— Ха, взводове — обади се Иван. — В момента около този кораб кръжат три имперски кръстосвача.
Бенин леко се усмихна и сви рамене.
— Вярвам, че гем-генерал Чилиан е жертва — обади се Майлс, — въпреки че с-сигурно ще искате да го разпитате за действията на съпругата му, хоут Вио.
— Вече е задържан — увери го Бенин.
Задържан, а не арестуван. Явно досега Бенин се беше държал точно според предвиденото. Но дали вече разбираше в какво са замесени всички сатрап-губернатори? Или Кети бе предпочел да се жертва? „Това е вътрешен въпрос за сетаганданците“ — напомни си Майлс. Не беше негова работа да се занимава с това. Неговият дълг беше да измъкне Бараяр от капана. Той се усмихна към блестящия мехур, който все още пазеше истинския Велик ключ. Хоут Надина и хоут Пел се съветваха с неколцина от хората на Бенин. Явно искаха вместо да се опитват да махнат силовото поле, да уредят транспортирането на мехура и скъпоценното му съдържание до Звездните ясли.
Ворийди мрачно изгледа Майлс.
— Едно от нещата, които лорд Ворпатрил все още не ми е обяснил, лейтенант Воркосиган, е защо сте прикрили първоначалния инцидент, в който е бил замесен предмет с такова голямо значение…
— Кети се опитваше да стовари вината върху Бараяр, сър. Докато успея да получа необорими доказателства, че…
— На своя глава — неумолимо продължи Ворийди. Майлс за секунда се замисли дали да не се престори, че шоковата палка му е отнела способността да говори. За съжаление нямаше как. Всъщност, като си помислеше, собствените му мотиви му изглеждаха неясни. Какво всъщност искаше в началото, преди водовъртежът на събитията да превърне собственото му оцеляване в негова главна грижа? Ами да, разбира се. Публично признание.
„Не и този път, момчето ми.“ Древни, но предизвикателни фрази като „неотложни мерки“ и „принудителна намеса“ се носеха в главата му.
— Всъщност, сър, в началото изобщо нямах представа какво представлява Великият ключ. Но след като хоут Райън се свърза с мен, проблемът се превърна за много кратко време от съвсем тривиален в изключително деликатен. Когато разбрах истинската дълбочина и сложност на заговора, вече беше прекалено късно.
— Прекалено късно за какво? — безцеремонно попита Ворийди.
Тъй като ефектът от шоковата палка още не беше напълно отшумял, на Майлс не му се наложи да се преструва, че се усмихва болезнено. Изглежда, Ворийди беше убеден, че Майлс не е никакъв таен агент, работещ пряко за Саймън Илян. „А точно това искаш да мислят всички, не си ли спомняш?“ Майлс погледна гем-полковник Бенин, който слушаше смаян.
— Щяхте да ме отстраните от разследването и сам да се заемете с него, сър. Всеки в системата си мисли, че съм някакъв инвалид, уредил се със синекурна работа благодарение на връзките си. Никой не предполага, че може да съм много по-компетентен — нещо, което лейтенант лорд Воркосиган никога не би имал възможността да докаже публично, ако нещата се бяха развили по обичайния ред.