Общо взето, това беше вярно. Но Илян знаеше всичко за ключовата роля, която Майлс беше изиграл в Хиджън Хъб и другаде, както знаеха и баща му, премиерът граф Воркосиган, император Грегор и всички останали на Бараяр, чието мнение имаше някакво значение. Дори Иван знаеше за някои от необикновените тайни операции. Всъщност, изглежда, единствените хора, които не знаеха, бяха… враговете, които побеждаваха. Сетаганданците.
„Значи си направил всичко това само за да блеснеш в очите на Райън, така ли? Или заради нещо още по-важно?“
Гем-полковник Бенин бавно започваше да схваща.
— Значи сте искали да бъдете герой?
— И то толкова силно, че не ви е било грижа на чия страна? — донякъде смаян, добави Ворийди.
— Аз наистина направих услуга на Сетаганданската империя, това е вярно. — Майлс се опита да се поклони на Бенин. — Но мислех само за Бараяр. Губернатор Кети имаше доста подъл план срещу Бараяр. В крайна сметка целта ми беше да осуетя именно този план. И успях.
— Така ли? — обади се Иван. — А какво щеше да стане с тях и с теб, ако не бяхме дошли ние?
— О — усмихна се Майлс, аз вече бях спечелил. Кети просто още не го беше разбрал. Единственото нещо, което все още беше под съмнение, беше собственият ми живот — призна той.
— Защо тогава не постъпиш в сетаганданската имперска служба за сигурност, братовчеде? — предложи му Иван раздразнено. — Може би гем-полковник Бенин ще те повиши в чин.
По дяволите, Иван го познаваше твърде добре.
— Надали — с горчива ирония отговори Майлс. — Твърде съм нисък.
Гем-полковник Бенин трепна.
— Всъщност — отбеляза Майлс, — ако изобщо съм работил за някого, то е за Звездните ясли, а не за империята. Не действах толкова в полза на сетаганданската империя, а на хоут. Питайте тях.
Той кимна към Пел и Надина, които се приготвяха да напуснат стаята, придружени от свита гем-дами.
— Хм — обади се гем-полковник Бенин.
Очевидно това бяха магически думи. Полите на хоут-съпругите се оказаха много по-силна защита, отколкото си беше представял.
Мехурът на хоут Надина беше поет от неколцина мъже с колички и изкаран от стаята. Бенин хвърли поглед след него, после се обърна отново към Майлс, след което положи ръка на гърдите си и направи нещо като поклон.
— Във всеки случай, лейтенант лорд Воркосиган, моят Небесен господар, император хоут Флечър Гиайа желае да се явите пред него заедно с мен. Незабавно.
Заповедта на един император не беше нещо, което можеше да остане незабелязано. Майлс въздъхна и на свой ред се поклони на Бенин.
— Разбира се. А… — Той погледна към Иван и внезапно развълнувалия се Ворийди. Не беше напълно сигурен, че желае свидетели на тази аудиенция. Но също така не беше сигурен, че държи да е сам.
— Вашите… приятели могат да дойдат с вас — отстъпи Бенин. — Като имат предвид, че не трябва да говорят, докато не бъдат поканени да го направят.
А подобна покана можеше да бъде отправена единствено от Небесния господар на Бенин. Ворийди кимна, донякъде доволен. Иван се помъчи да изглежда непроницаем.
Излязоха, заобиколени и ескортирани (естествено не и арестувани — това щеше да представлява грубо нарушение на дипломатическия им имунитет) от хората на Бенин. Майлс, все още подкрепян от Иван, се озова до хоут Надина в очакване вратата пред тях да се отвори.
— Какъв приятен младеж — му прошепна Надина, като кимна към Бенин, когото видя назад в коридора да отдава заповеди на войниците си. — Изглежда добре и разбира от обноски. Трябва да видим дали не можем да направим нещо за него. Какво ще кажеш, Пел?
— О, стига! — каза Пел и се понесе напред.
След дълъг път по коридорите на големия кораб Майлс влезе в совалката на сетаганданската служба за сигурност заедно със самия Бенин, който оттук нататък нямаше да го изпусне от погледа си. Бенин изглеждаше спокоен и бдителен както обичайно, но под грима му се долавяше нещо… може би чувство на самодоволство. Сигурно беше изпитал момент на върховна наслада за един сетаганданец — да арестува своя началник с обвинение в заговор. Една от връхните точки в кариерата му. Майлс беше готов да се обзаложи с бетански долари, че именно Нару е бил онзи, който е притискал гордия и лоялен Бенин да закрие делото за смъртта на ба Лура и така да осуети по-нататъшното разследване.
— Между другото — рискува Майлс, — ако още не съм ви казал, моите поздравления за успешното разрешаване на заплетеното убийство, генерал Бенин.
— Полковник Бенин — поправи го Бенин и озадачено примигна.
— Само така си мислите. — Майлс се понесе напред и се настани на най-удобната за наблюдение седалка, която успя да открие.