Гиайа изглеждаше леко изненадан, дори донякъде объркан, сякаш никога досега не бяха хвърляли неговите камъни върху собствената му глава. Бенин се вцепени, а Ворийди трепна. Иван едва успя да се сдържи да не се захили и продължи да се прави на Невидимия.
Императорът реши да смени темата.
— А как се забъркахте с лорд Йенаро?
— Имате предвид от моя гледна точка ли? — Като се имаше предвид, че Бенин сигурно вече разполагаше с показанията му, сега явно беше дошло време за очна ставка. С внимателно подбрани неутрални фрази Майлс описа и трите срещи — всяка от които беше все по-близо до фаталния изход, — като наблягаше върху теориите си (а те вече бяха доказани) за лорд Хикс. Лицето на Ворийди придоби интересен зеленикав оттенък при описанието на историята с килима.
— Мнението ми — предпазливо добави Майлс, — потвърдено от инцидента с астерзиновата бомба, е, че лорд Йенаро също е трябвало да бъде жертва, подобно на нас двамата с Иван. Този човек не е заговорник. — Майлс криво се усмихна. — Липсва му нерв за подобно нещо.
Йенаро трепна, но не каза нищо срещу това. После, по знак на Бенин, той с безцветен глас потвърди казаното от Майлс. Бенин повика един от пазачите и гем-лордът беше отведен. Останаха осем. Дали накрая щеше да остане само един?
Гиайа остана известно време мълчалив, след което с официален тон заяви:
— Достатъчно по въпросите на империята. Сега трябва да обсъдим въпросите на хоут. Хоут Райън, вашето бараярско създание може да остане. Гем-полковник Бенин. Бъдете така добър да изчакате в преддверието с полковник Ворийди и лорд Ворпатрил, докато ви извикам.
— Слушам, сър. — Бенин отдаде чест и се насочи към изхода, като подкарваше пред себе си бараярците.
— Не желаете ли да присъства и Иван, небесни господарю? — смътно разтревожен попита Майлс. — Той беше свидетел на почти всичко заедно с мен.
— Не — отвърна с равен тон Гиайа.
Това го успокои. Всъщност… докато не се окажеха извън Небесна градина, по-точно извън империята на път за дома, Майлс и Иван нямаше да бъдат в по-безопасна обстановка. Майлс се отпусна с лека въздишка. След това с удивление забеляза рязката промяна в атмосферата.
Погледите на жените, досега сведени надолу, изведнъж станаха открити и ясни. Без да чакат разрешение, трите кресла се подредиха около Флечър Гиайа, който се облегна назад с лице, което сега беше много по-изразително — по-сухо, по-остро, по-гневно. Непроницаемостта на останалите също изчезна. Майлс се олюля.
Пел забеляза движението, погледна го и каза:
— Дай му стол, Флечър. Шоковата палка го е подредила доста зле.
— Както кажеш, Пел.
Императорът докосна контролния пулт в страничната облегалка на креслото си и от пода зад Майлс се издигна един стол. Майлс по-скоро се строполи, отколкото седна. Беше благодарен и замаян.
— Надявам се, че сега разбирате — по-високо започна Гиайа — мъдростта на нашите предци, когато са решили, че хоут и империята трябва да имат само една допирна точка. Мен. Само едно вето. Моето. Хоут-геномът и всички въпроси, свързани с него, трябва да останат колкото се може по-далеч от политическата сфера, за да не попаднат в ръцете на политици, които не разбират целта на хоут. Това включва повечето от нашите гем-лордове, както вероятно гем-генерал Нару вече ти е показал, Надина.
Тънка и жестока ирония. Майлс внезапно се усъмни по отношение на първоначалното си възприемане на проблемите, свързани с рода на Ета Сета. Ами ако Флечър Гиайа е първо хоут, а после мъж, а съпругите — първо хоут и едва на второ място жени… Кой беше главният тук, след като Флечър Гиайа възприемаше себе си като произведение на изкуството на майка си?
— Наистина — с гримаса каза Надина.
Райън отегчено въздъхна.
— Какво друго можеш да очакваш от полуидиот като Нару? Хоут Кети е онзи, който разколеба убеждението ми в правотата на Небесната господарка. Тя често казваше, че генното инженерство може само да засее, а жътвата и отсяването трябва да се извършат в условията на съревнование. Но Кети не е гем, а хоут. Фактът, че той направи това… ме кара да мисля, че имаме още доста работа преди да дойде времето за жътва.
— Лизбет винаги е имала афинитет към най-примитивните метафори — обади се Надина раздразнено.
— Но беше права по въпроса за разнообразието — каза Пел.
— По принцип — съгласи се Гиайа. — Но все още не му е времето. Популацията на хоут може да се разшири многократно в пространството, което сега се заема от по-нисшите класи, без да е необходимо по-нататъшно териториално уголемяване. Империята се намира в един необходим период на асимилация.