— Това… е проблем, за решаването на който ще трябва да се оттегля и да размисля.
Императорът повика Бенин и след като проведоха кратко съвещание на половин глас, му каза да изпрати Майлс. Но докъде щеше да го изпрати? В посолството или в най-близкия карцер? И имаше ли изобщо подобни неща в Небесна градина?
Оказа се, че в посолството. Бенин върна Майлс в компанията на Ворийди и Иван и ги изпрати до Западната порта, където вече ги чакаше кола от бараярското посолство. Спряха за кратко и гем-полковникът се обърна към Ворийди.
— Не можем да контролираме какво влиза в официалните ви доклади. Но моят Небесен господар… — Бенин направи пауза, за да избере подходящата деликатна дума, — очаква, че нищо от онова, на което бяхте свидетел, няма да се превърне в обществено достояние.
— Мога да ви обещая това — искрено отговори Ворийди.
Бенин кимна удовлетворено.
— Бихте ли дали честната си дума, ако не възразявате?
Явно се беше запознал с бараярските обичаи. Тримата с готовност дадоха личните си клетви и Бенин ги остави сами във влажната нощ. До изгрева оставаха не повече от два часа.
За щастие, леколетът беше затъмнен. Майлс седна в ъгъла, като си мечтаеше да притежава таланта на Иван да бъде невидим. Но най-силното му желание беше да пропуснат утрешните церемонии и веднага да потеглят за вкъщи. Не. Щом беше стигнал дотук, трябваше да издържи докрай.
Ворийди се беше умълчал. Само веднъж проговори на Майлс с леден тон.
— Какво си мислехте, че правите, Воркосиган?
— Предотвратих разпадането на Сетаганданската империя на осем агресивни разширяващи се части. Осуетих плановете за война на някои от тях срещу Бараяр. Преживях опит за убийство и помогнах за залавянето на трима високопоставени предатели. Наистина, не бяха наши предатели, но все пак. А, освен това реших един случай на убийство. Мисля, че това е достатъчно за едно пътуване.
Ворийди известно време се бореше със самия себе си, след което малко безпомощно запита:
— Все пак наистина ли сте специален агент, или не?
В списъка на посветените… Ворийди не фигурираше. Не и в този случай. Майлс въздъхна.
— Е, ако не съм… поне успях като такъв, нали?
Иван трепна. Ворийди се облегна в седалката си без повече коментари, но явно бесен. Майлс мрачно се усмихна в тъмното.
ГЛАВА 16
Майлс се събуди от неспокойната си дрямка и откри, че Иван е сложил ръка върху рамото му и предпазливо го разтърсва.
Затвори отново очи, за да не гледа неясните очертания на стаята и братовчед си.
— Махай се — промърмори той и се опита да се завие презглава.
Иван поднови опитите си, този път по-настоятелно.
— Сега вече знам, че е било задача. Изпаднал си в типичното си за след акция кисело настроение.
— Не съм вкиснат. Уморен съм.
— Знаеш ли, изглеждаш ужасно. Имаш огромно петно на едната буза, там където онзи смотаняк те е ударил с палката. Стига чак до окото ти. Ще се вижда от сто метра. Трябва да станеш и да се погледнеш в огледалото.
— Не мога да понасям хората, които са радостни сутрин. Колко е часът? Защо си станал? И какво търсиш тук? — Майлс се вкопчи в завивките, тъй като Иван се помъчи да го отвие.
— Гем-полковник Бенин идва насам да те вземе. С имперска лимузина, дълга половин блок. Сетаганданците искат да отидеш един час преди церемонията на кремирането.
— Какво? Защо? Не може да ме арестува, имам дипломатически имунитет. Убийство? Екзекуция? Не е ли малко късно?
— Посланик Воробьов иска да знае същото. Прати ме да те открия колкото се може по-скоро. — Иван вече го буташе към банята. — Почвай да се бръснеш, донесох ти униформата и ботушите от пералнята. Както и да е, ако сетаганданците искат да ти видят сметката, няма да го направят тук. Ще ти пъхнат нещо под кожата, което след шест месеца ще те прати на оня свят.
— Доста успокояващо. — Майлс разтри врата си, сякаш търсеше някакви необичайни бучки. — Обзалагам се, че Звездните ясли разполагат с доста смъртоносни болести. Само се моля да не съм ги обидил с нещо.
Майлс понесе героично опитите на братовчед си да се прояви като камериер, но когато Иван му пъхна в ръката чаша кафе, му прости всичките грехове — минали, настоящи и бъдещи. Отпи от ободряващата напитка и се загледа в отражението си в огледалото. Контузията от шоковата палка върху лявата му буза наистина беше станала забележително многоцветна, увенчана със синьо-черен кръг около окото му. Другите два удара не бяха чак толкова лоши, тъй като дрехите все пак го бяха предпазили донякъде. Наистина би предпочел да прекара деня в леглото. В каютата си на скоковия кораб на ИмпСи, пътуващ към дома с най-високата скорост, която позволяваха законите на физиката.