Жул Верн
Север против Юг
ПЪРВА ЧАСТ
I. НА БОРДА НА ПАРАХОДА „ШЕНЪН“
Флорида, присъединена към великата американска федерация през 1819 бе въздигната в положението на щат няколко години по-късно. Чрез това присъединяване територията на републиката се увеличи с шейсет и седем хиляди квадратни мили. Но флоридската звезда блести само като светило от втора величина на небосвода от тридесет и седем звезди, които обсипват знамето на Съединените американски щати.
Тази Флорида е просто тясна и ниска ивица земя. Малката й ширина не позволява на реките, които я напояват — с изключение на Сент Джонс. — да придобият що-годе някакво значение. Поради слабо нагънатия релеф им липсва нужният наклон, за да станат бързи На повърхността й няма никакви планини. Само няколко вериги от ония „bluffs“, тоест хълмове, срещани толкова често в централната и северната част на Щатите. Колкото до формата й, тя може да се сравни с опашка на бобър, потопена в океана, между Атлантика на изток и Мексиканския залив на запад.
Следователно Флорида няма друга съседка освен Джорджия, с която граничи на север. Тази граница минава по провлака. свързваш полуострова с континента.
Изобщо Флорида представлява нещо като отделна, дори самобитна страна със своите жители — полуиспанци, полуамериканци — и със своите индианцисеминоли, твърде различни от сродниците си в Далечния запад. Докато по южното крайбрежие тя е безплодно-песъчлива. обградена почти изцяло от дюни, образували се от постепенните наноси на Атлантическия океан, в северните равнини почвата й е баснословно плодородна. Така нейното име се оправдава напълно1. Растителността там е пищна, могъща, изключително разнообразна. Това се дължи несъмнено
——
’Ф.юри.кГ па испански чначи „цъфтяща“. Б. пр.
на обстоятелството, че тая част от територията й се напоява от Сент Джонс. Тази река се разпростира там нашироко, от юг на север, на дължина двеста и петдесет мили, от които сто и седем, чак до езерото Джордж, са удобни за корабоплаване. Дължината й, каквато липсва на напречните реки, се обяснява с нейната посока. Многобройни притоци я уголемяват, вливайки се в нея в дъно го на множеството заливчета по двата й бряга. Така че Сент Джонс е главната водна артерия на страната. Тя я оживотворява с водите си — тази кръв, която блика в жилите на земята.
На 7 февруари 1862 г. по течението на Сент Джонс се спускаше параходът „Шенън“. В четири часа вечерта той трябваше да се отбие в паланката Пиколата, след като обслужеше по-горните спирки по реката и различните фортове в околиите Сент Джонс и Пътнам. Няколко мили по-нататък щеше да навлезе в околията Дювал, която се простира до околията Насо и е отделена от нея чрез реката, чието име носи.
Сама по себе си Пиколата няма голямо значение, но в околностите й има много плантации на индиго, ориз, памук и захарна тръстика, обширни кипарисови гори. Затова голяма част от този район е гъсто населена. Впрочем поради разположението на Пиколата през нея минава значителен поток от стоки и пътници. Оттук корабите тръгват за Сент Огъстин, един от главните градове на Източна Флорида, разположен на дванайсетина мили в оная част на океанското крайбрежие, която е закриляна от продълговатия остров Анастейжа. Почти прав път свързва паланката с града.
През тоя ден по скелите на пристанището Пиколата можеха да се наброят повече пътници от обикновено. От Сент Огъстин ги бяха докарали няколко бързи коли, „дилижанси“ — вид превозно средство с осем места, впрегнато с четири или шест мулета, които препускат като побеснели по този мочурлив път. На всяка цена трябваше да хванат минаващия параход, ако не искаха да се забавят най-малко с две денонощия, за да могат да стигнат до градовете, паланките, фортовете и селцата, разположени по долното течение на реката. Всъщност „Шенън“ не обслужва всекидневно двата бряга на Сент Джонс и по това време беше единственото транспортно средство. Ето защо трябва да бъдеш ь Пиколата в момента, когато прави престой там. Затова и колите бяха свалили там товара си от пътници един час по-рано.
В този момент на пристана на Пиколата се намираха петдесетина души. Те чакаха, разговаряйки оживено. Трябва да отбележим, че се деляха на две групи, не твърде склонни да се приближат една до друга. Някаква важна търговска работа или някаква политическа борба ги бе привлякла в Сент Огъстин? Във всеки случай може да се каже с увереност, че между тях не бе се установил сговор. Дошли като врагове, те се връщаха пак като такива. Това личеше много ясно от гневните погледи, които си разменяха, по разграничението, установено между двете групи, по няколкото неприлични думи, чийто предизвикателен смисъл, изглежда, се схващаше от всички.