В това време се пръсна един слух, за който, както вероятно помните, стана дума при разговора между двамата братя на остров Карнерал. Разправяха, че северняците възнамерявали да изоставят Джексънвил, че комодор Дюпон, в желанието си да ограничи своите действия до блокада на крайбрежието, се готвел да изтегли канонерките, които осигуряваха безопасността по Сент Джонс. Очевидно този проект можеше да постави в опасност заселниците, известни със симпатиите си към аболиционизма, и особено Джеймз Бърбанк.
Слухът се потвърди. Наистина на 8-и, тоест още на другия ден, след като цялото семейство се прибра в Касъл Хаус, федералистите опразниха Джексънвил. Вследствие на това някои от жителите, които бяха проявявали открито благосклонността си към юнионистката кауза, намериха за целесъобразно да избягат, едни — в Порт Ройъл, други — в Ню Йорк.
Джеймз Бърбанк обаче не сметна за уместно да последва примера им. Негрите се бяха върнали в плантацията, но не като роби, а като свободни хора, и присъствието им можеше да обезпечи сигурността на Кемдлис Бей. А и самата война навлизаше във фаза благоприятна за Севера, така че Гилбърт можеше да остане още известно време в Касъл Хаус, за да се венчае с Алис Стенърд. И тъй, работата в плантацията започна наново и скоро различните стопански дейности тръгнаха нормално. Сега вече не можеше и да става въпрос да се изисква от Джеймз Бърбанк да изпълни наредбата за изгонване на освободените роби от територията на Флорида. Нямаше ги вече Тексар и привържениците му да насъскват простолюдието. А и канонерките, кръстосващи по крайбрежието, можеха бързо да възстановят реда в Джексънвил.
Що се отнася до воюващите страни, те щяха да се бият още три години и дори Флорида беше обречена на нови изпитания, свързани с превратностите на войната.
И наистина през септември същата година корабите на комодор Дюпон се появиха срещу Сент Джонс Блъфс, при устието на реката, и Джексънвил бе завладян повторно. Генерал Сеймър го завзе за трети път в 1866 г., без да срещне сериозна съпротива.
На 1 януари 1863 г. с прокламация на президента Линкълн бе премахнато робството във всички щати. Ала войната завърши едва на 9 април 1865 г. През този ден в АпоматъксКортхаус генерал Лий се предаде с цялата си армия на генерал Грант, след капитулация, при условия, достойни и за двете страни.
И тъй, ожесточената борба между Севера и Юга бе траяла четири години. Тя бе струвала два милиарда и седемстотин милиона долара и бе отнела живота на повече от половин милион души; но робството бе премахнато в цяла Северна Америка.
По този начин бе завинаги осигурена неделимостта на републиката Съединени щати благодарение на усилията на ония американци, чиито предци почти един век преди това бяха освободили страната си във войната за независимост.
ЗА ЖУЛ ВЕРН И НЕГОВИТЕ ГЕРОИ
През 1839 г. единайсетгодишно момче избягва от дома си и постъпва като юнга на тримачтовия платноход „Корали“, заминаващ за Индия. Още същия ден обаче беглецът е върнат обратно от родителите му. Той заявява, че тръгнал за Индия, за да търси изчезналия преди тридесет години френски капитан Санбен и същевременно да донесе на братовчедка си Каролин Тронсон коралов гердан.
„Аз не можех да гледам равнодушно параход, военен кораб или обикновен рибарски баркас: с цялото си същество се пренасях на борда му“ — признава след много години в романа „Зеленият лъч“ вече възмъжалият и станал прочут писател Жул Верн.
Самото му родно място и майчината му кръв допринесли за оформянето на тази черта от характера му. Жул Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в старинния френски крайморски град Нант, разположен на брега на река Лоара, на петдесет километра от нейното устие. Родителският му дом се намирал на остров Фейдо, образуван от един от ръкавите на Лоара. Баща му Пиер Верн бил потомствен адвокат, а майка му Софи А лот дьо ла Фюйе произхождала от знатен род на нантски моряци, корабостроители и корабопритежатели.
Тайно от родителите си малкият Жул и брат му Пол често ходели на пристанището, наблюдавали товаренето и разтоварването на корабите, смесвали се с разноезичната моряшка тълпа, сякаш пропита с дъха на далечни полуприказни страни. С часове Жул слушал разказите на претопените моряци, претърпели немалко бури и корабокрушения. В игрите си двамата малки братя се превъплъщават ту в индианци, ту в пирати, ту в Робинзон и Петкан, ту в смели пътешественици, промъкващи се през дебрите на екваториална Африка. От всички учебни предмети Жул обичал най-много географията, историята и математиката. Тетрадките и учебниците си шарел със схеми на летящи и плаващи машини, с рисунки на кораби. А след уроците четял с увлечение любимите си автори: Уолтър Скот, Купър, Дикенс, капитан Мариат и — за кой ли път вече! — препрочитал „Робинзон Крузо“.