— Не съм уверен в това! — възрази Джеймз Бърбанк. — Никак няма да се учудя, ако ми кажат, че в момента, когато говорим, са го видели да краде или да убива на петдесет мили оттук, в Северна Флорида! След това което се случи, не бих се учудил също, ако успее да докаже, че не е извършил такова престъпление!… Но стига сме се занимавали с този човек. Ще се върнете ли в Джексънвил Стенърд?
— Още тази вечер.
— Навярно вашата дъщеря ви чака там?
— Да. и бързам да се срещна с нея.
— Разбирам — отвърна Джеймз Бърбанк. — А кога смятате да дойдете при нас в Кемдлис Бей?
— След няколко дни.
— Елате колкото можете по-скоро, скъпи ми Стенърд Знаете, че сме в навечерието на много сериозни събития, които ще се усложнят още повече от приближаването на федералните войски. Затова се питам дали вие и вашата дъщеря Алис няма да бъдете в по-голяма безопасност в нашето жилище в Касъл Хаус. отколкото сред този град. където южняците се способни да се отдадат на всякакви безчинства!
— Хубава рабога! Та нали и аз съм от Юга, скъпи ми Бърбанк?
— Разбира се, Стенърд, но вие мислите и действувате така, като че сте от Севера!
Един час след това „Шенън“, носен от отлива, който ставаше все по-бърз и по-бърз, отмина селцето Мандарин, кацнало на зелен хълм. После, пет-шест мили по-надолу, спря до десния бряг на реката. Там беше построен товарен кей, за който корабите могат да се привържат, за да вземат товар. Малко по-нагоре стърчеше изящен пирс — леко дървено мостче, окачено на две извити дъговидно стоманени въжета. Това беше пристанът на Кемдлис Бей.
В края на пирса чакаха двама негри, носещи фенери, защото нощта беше вече твърде тъмна.
Джеймз Бърбанк се сбогува с мистър Стенърд и следван от Едуард Керъл. скочи на мостчето.
Зад него вървеше метиската Зерма, която отговори отдалеч на някакъв детски глас:
— Тук съм. Ди!… Тук съм!
— А татко?…
— И татко ти също!
Фенерите се отдалечиха, а „Шенън“ продължи пътя си, завивайки към левия бряг. Три мили по-долу от Кемдлис Бей, на другия бряг на реката, той се спря до пристана на Джексънвил, за да свали по-голямата част от своите пътници.
Там Уолтър Стенърд слезе едновременно с трима-четирима от хората, с които Тексар се бе разделил преди час и половина, когато индианецът дойде да го вземе със скифа. На борда на парахода останаха само шестима пътници, едни — за Пабло, малка паланка, построена близо до фара, който се издига при входа на устието на Сент Джонс, други — за остров Толбът, разположен при входа на пролива със същото название, и накрая последните — за пристанището Фернандина. Затова „Шенън“ продължи да пори водите на реката, чиято плитчина успя да мине благополучно. Един час по-късно той изчезна при завоя на залива Траут, където Сент Джонс смесва вече буйните си вълни с океанските талази.
II. КЕМДЛИС БЕЙ
Кемдлис Бей се наричаше плантацията, притежавана от Джеймз Бърбанк. Там богатият земевладелец живееше с цялото си семейство. Названието Кемдлис произлизаше от един от заливите на Сент Джонс. който започва малко по-горе от Джексънвил. на противоположния бряг на реката. Вследствие на тази близост можеше да се поддържа лесно връзка с този флоридски град. С хубава лодка и северен или южен вятър, като се използува отливът за отиване, а приливът за връщане, беше достатъчен един час, за да се изминат трите мили, които делят Кемдлис Бей от главния град на околията Дювал.
Джеймз Бърбанк притежаваше една от най-хубавите плантации в щата. Самият той и семейството му бяха богати, ала състоянието му се допълваше от обширни имения, разположени в щат Ню Джърси, който граничи с щат Ню Йорк.
Това място на десния бряг на Сент Джонс беше много сполучливо избрано, за да се основе там твърде ценно стопанство. Човешката ръка нямаше какво да добави към отличните условия, вече създадени от природата. Почвата сама по себе си отговаряше на всички изисквания за широка обработка. Така че плантацията Кемдлис Бей, ръководена от умен, деен човек в разцвета на силите, добре подпомаган от своя персонал, при това с достатъчно капитал, беше в състояние на пълен подем.
Обиколка дванайсет мили, площ четири хиляди акра1 — такива бяха повърхностните размери на тази плантация. И макар че в южните щати на Съюза съществуваха и по-големи, нямаше по-добре ръководени. Жилищна сграда, пристройки, конюшни, обори, жилища за робите, стопански постройки, складове, предназначени за съхраняване на плодовете, площадки за тяхната ръчна обработка, работилници и фабрики, железопътни линии от периферията на имението към малкото товарно пристанище, пътища за колите — всичко беше чудесно устроено от практическа гледна точка. От пръв поглед личеше, че американец от Севера е замислил, организирал и осъществил тези строежи. Само първокласните стопанства на Вирджиния и Северна и Южна Каролина можеха да съперничат на имението Кемдлис Бей. Освен това почвата на плантацията включваше „high hummocks“ — високи земи, естествено пригодени за сеене на зърнени храни; ниски земи, които подхождат по-специално за отглеждане на кафе и какао; и „marshes“ — нещо като солени савани, където виреят оризът и захарната тръстика.