Мечокът се оттегли, за да се посъветва с някой висшестоящ, и не след дълго отново въведоха Лира в палата, но този път в официалното крило. Тук не беше по-чисто, дори напротив — спареният въздух ставаше още по-тежък благодарение на натрапчивия парфюм, който се смесваше с естествените миризми. Накараха я да чака в някакъв коридор, после в преддверие, накрая пред голяма врата, а през това време мечките спореха и сновяха насам-натам. Тя се огледа. Украсата беше натруфена и нелепа — стените бяха покрити с обилна позлата, която на места вече се лющеше от влагата, а пъстрите килими бяха степани и потъмнели от мръсотия.
Най-сетне огромната врата се отвори отвътре. Пет-шест полилея пръскаха ярка светлина, на пода беше проснат малиновочервен килим, а въздухът беше пропит с миризмата на тежък парфюм. Към Лира бяха обърнати лицата на десетина-дванайсет мечки, които не носеха брони, затова пък всичките имаха по някакво украшение — златна огърлица, пурпурни пера, ален пояс. За нейно учудване стаята беше пълна с птици. По гипсовия корниз бяха накацали рибари и чайки, които стремително се спускаха надолу и грабваха парчетата риба, изпаднали от съседните гнезда.
На подиум в дъното на залата се издигаше масивен трон. Беше направен от гранит за по-голяма внушителност, но и той като повечето неща в двореца на Йофур Ракнисон беше украсен с позлатени финтифлюшки, които изглеждаха съвсем не на място.
На трона седеше най-едрият мечок, когото Лира беше виждала някога. Йофур Ракнисон беше по-висок и по-масивен дори от Йорек, а лицето му беше далеч по-подвижно и изразително, в него имаше нещо човешко, което липсваше на Йорек. Когато Йофур я погледна, тя изпита усещането, че я гледа човек. Така биха гледали познатите на госпожа Колтър — хора умни и разполагащи с власт. На врата му висеше тежка златна верига с ярък безвкусен камък, а всеки от ноктите му, дълги по една педя, беше покрит със златна пластинка. Създаваше се впечатление за огромна мощ и енергия — мечокът беше толкова огромен, че можеше да си позволи цялата тази пищност, без да изглежда нелепо. Във вида му имаше някакво варварско великолепие.
Лира застина. Изведнъж идеята, с която беше дошла, и се стори глупава.
Ала когато се приближи още малко, забеляза, че Йофур държи нещо на коляното си, както човек би взел в скута си котка. Или демон.
Беше голяма парцалена кукла с безизразно, глуповато човешко лице. Дрехите й напомняха облеклото на госпожа Колтър, и дори имаше някаква далечна прилика с нея. Кралят си даваше вид, че има демон. В този миг Лира почувства, че е спасена.
Тя се приближи до трона и се поклони много ниско. Панталеймон се спотайваше в джоба й.
— Приветстваме те, велики кралю — тихо изрече тя. — По-точно аз те приветствам, а не той.
— Кой той? — попита Йофур с глас, който не прозвуча така внушително, както Лира очакваше, затова пък беше богат на оттенъци.
Докато говореше, той махна с лапа, за да пропъди мухите, които се въртяха на рояци около устата му.
— Йорек Бирнисон, ваше величество. Имам да ви кажа нещо много важно и тайно и мисля, че трябва да останем насаме.
— Нещо за Йорек Бирнисон?
Тя се приближи още малко, като стъпваше внимателно по изцапания с птичи изпражнения под, и изрече толкова тихо, че само той да я чуе:
— Нещо за демоните.
Изражението му тутакси се промени. Лира не можеше да го разчете, но нямаше съмнение, че е силно заинтригуван. Внезапно кралят се изправи и изрева срещу другите мечки заповед, на която те припряно се подчиниха и тръгнаха заднишком към вратата, като се кланяха. Птиците, подплашени от рева, с писъци се замятаха из залата, но скоро се успокоиха и накацаха.
Йофур Ракнисон нетърпеливо се обърна към Лира.
— Е? Кажи ми коя си и какви са тия приказки за демони?
— Аз самата съм демон, ваше величество.
Йофур застина.
— Чий? — попита той най-сетне.
— На Йорек Бирнисон — последва отговорът.
Това бяха най-опасните думи, които някога беше изричала. И ако нещо го спря да я убие на място, то беше единствено безкрайното му изумление. Лира побърза да продължи:
— Моля ви, ваше величество, нека най-напред да ви разкажа всичко, а после ме съдете. Дойдох тук на свой риск, както можете да забележите, и с нищо не бих могла да ви навредя. Всъщност искам да ви помогна и тъкмо това е причината да дойда. Йорек Бирнисон пръв от всички мечки се сдоби с демон, но вие трябваше да сте на негово място. Аз бих предпочела да съм ваш демон и тъкмо затова дойдох.