— Как? — изрече кралят задъхан. — Как мечок се е сдобил с демон? И защо той? И как така ти си толкова далече от него?
— Няма нищо по-просто. Аз мога да се отдалечавам от него, защото съм като демоните на вещиците. Нали знаете, че те могат да се отдалечават от хората си на стотици километри? Колкото до това как се е сдобил с мен — в Болвангар му помогнаха. Трябва да сте чували за Болвангар, защото госпожа Колтър сигурно ви е казала, но едва ли ви е осведомила за всичко, което се върши там.
— Разединяване…
— Да, разединяването е само част от онова, което правят. Но има и други неща, например създаването на изкуствени демони. И опити с животни. Когато чул за това, Йорек Бирнисон им предложил себе си, за да види дали могат да му направят демон. И така съм се появила аз. Казвам се Лира. Щом хората имат демони във вид на животни, значи мечките би трябвало да имат демони хора. И неговият демон съм аз. Мога да чета мислите му, знам точно какво прави, къде е и…
— И къде е сега?
— На път за Свалбард. Идва насам толкова бързо, колкото изобщо е възможно.
— Защо? Какво иска? Той трябва да е луд! Ние ще го разкъсаме на парченца!
— Трябвам му аз и той идва да ме вземе. Аз обаче не искам да бъда негов демон, Йофур Ракнисон, а твой. Защото като видяха колко могъщ може да бъде един мечок, притежаващ демон, хората в Болвангар решиха никога повече да не повтарят този експеримент. Йорек Бирнисон ще си остане единствената мечка със свой демон. Ако му помогна, той ще поведе всички мечки срещу теб. Това е причината да тръгне насам.
Мечият крал изрева от гняв. От рева му кристалните висулки по полилеите издрънчаха, птиците закрещяха уплашено, а ушите на Лира писнаха.
Тя обаче не се плашеше така лесно.
— Ето затова те обичам повече от него. Защото си страстен, силен и умен. И трябваше да дойда и да ти го кажа, защото не искам той да управлява мечките. Ти си достойният да ги управляваш. Има един начин да ме отнемеш от него и да ме направиш свой демон, но тъй като не го знаеш, може да решиш да постъпиш с Йорек като с обикновен изгнаник — не да излезеш на двубой с него, а да го убиеш с огнехвъргачки или нещо такова. Ако го направиш, аз ще изчезна като дим и ще умра заедно с него.
— Но ти… как можеш?…
— Мога да стана твой демон, но само ако победиш Йорек в честен двубой. Тогава силата му ще се влее в теб и моят ум ще се влее в теб и ние ще бъдем едно цяло и ще мислим като един. Можеш да ме пратиш на стотици мили далеч, да събирам сведения за теб, можеш и да ме държиш до себе си — както ти намериш за добре. А аз ще ти помогна да поведеш мечките към Болвангар и да го превземеш, за да ги принудиш да направят нови демони и за твоите приближени. А ако предпочиташ да бъдеш единствената мечка със свой демон, можем да унищожим Болвангар завинаги. Ние с теб можем да направим всичко, Йофур Ракнисон, заедно можем всичко!
През цялото време Лира държеше Панталеймон в джоба си с треперещи пръсти, а той се беше спотаил, превърнат в най-малкото мишле, което можеше да съществува.
Йофур Ракнисон крачеше из залата, видимо развълнуван.
— Честен двубой ли? — повтори той. — Аз? Аз трябва да се бия с Йорек Бирнисон? Невъзможно! Той е изгнаник! Как би могло да стане това? Няма ли друг начин?
— Този е единственият — заяви Лира и изпита угризение. Йофур с всяка минута й се виждаше все по-голям и свиреп. При цялата си любов, възхищение и вяра в Йорек, струваше й се невъзможно той да победи този гигант, но това беше единствената им надежда. Да го пометат огнехвъргачките отдалеч, не носеше никаква надежда.
Йофур Ракнисон внезапно се обърна към нея.
— Докажи го! — изръмжа той. — Докажи, че си демон!
— Добре. Няма нищо по-лесно от това. Мога да разбера всичко, което ти знаеш, но никой друг не знае. Нещо, което само демон може да разбере.
— Кажи ми тогава кое е първото същество, което съм убил.
— Трябва да остана сама. Когато стана твой демон, ще можеш да гледаш как го правя, но дотогава не бива.
— Зад тази зала има вестибюл. Иди там и се върни, когато си готова с отговора.
Лира отвори вратата и се озова в помещение, осветено само от един факел, което беше напълно празно, ако не се смята махагоновият шкаф, пълен с потъмнели сребърни дрънкулки. Тя извади алетиометъра и му зададе въпроса:
„Къде е Йорек сега?“
„На четири часа път оттук и бърза с все сила.“
„Как да му кажа какво направих?“
„Трябва да му имаш доверие.“
Лира си помисли с тревога колко уморен трябва да е мечокът. Тогава обаче си спомни, че не постъпва както я беше посъветвал алетиометърът. Трябваше да му има доверие.