Лира се озърна. Затворниците си строяха заслон от клони и парчета платно под ръководството на стар мечок и изглежда им харесваше да вършат нещо след дългото бездействие. Един от мъжете се опитваше да запали огън с кремък.
— Има храна — съобщи младият мечок, който беше събудил Лира.
На снега лежеше току-що убит тюлен. Мечокът го разпори с острите си нокти и показа на Лира къде са бъбреците. Тя изяде единия суров. Беше топъл, мек и невъобразимо вкусен.
— Хапни и от маста — посъветва я мечокът и й откъсна едно парче.
Вкусът беше като на сметана с лешников аромат. Роджър се поколеба, но накрая последва примера й. Двамата се нахвърлиха лакомо върху храната и само след няколко минути Лира вече беше напълно будна и започваше да се стопля.
Тя изтри уста и се огледа, но Йорек не се виждаше.
— Йорек Бирнисон говори със съветниците си — обясни мечокът. — Каза да ви заведа при него, след като се нахраните. Елате.
Той ги поведе към ниско възвишение, където мечките бяха започнали да строят стена от ледени блокове, Йорек седеше сред няколко по-възрастни мечки и сега се изправи да я посрещне.
— Лира Златоуста — приветства я той. — Ела и чуй какво ми казаха.
Той не обясни присъствието й на другите — може би вече бяха чули за нея. Всички обаче й направиха място и я поздравиха извънредно почтително, сякаш беше кралица. Лира сияеше от гордост, че седи редом със своя приятел Йорек Бирнисон под нежното сияние на Аврора, блещукаща в полярното небе, и участва в съвета на мечките.
Оказа се, че Йофур Ракнисон е имал загадъчна власт над мечия народ, която за мнозина била като магия. Някои го отдаваха на влиянието на госпожа Колтър, която го посетила още преди изгнанието на Йорек, макар той да не знаел за това, и донесла на Йофур множество подаръци.
— Тя му е дала нещо упойващо — каза един от съветниците — и той тайно го е сипал на Хялмур Хялмурсон. Това е помрачило разсъдъка му.
Хялмур Хялмурсон явно беше убитият от Йорек мечок, станал причина за изгнанието му. Значи зад тези събития отново стоеше госпожа Колтър! Но имаше и още нещо.
— Има човешки закони, забраняващи някои неща, които тя смяташе да направи, но човешките закони не важат в Свалбард. Тя възнамеряваше да построи тук още една станция като онази в Болвангар, но далеч по-опасна и Йофур щеше да й разреши, в разрез с всички обичаи на мечия народ. Посещавали са ни хора, били са наши пленници, но никога не са работили тук. Лека-полека тя щеше да увеличи властта си над него, а неговата над нас, докато ни превърне в послушни слуги, чиято единствена задача е да вардят създадените от нея гадости. — Говореше Сьорен Ейсарсон, един от съветниците, служили на Йофур против волята си.
— Какво прави тя сега, Лира? — попита Йорек. — Какво ще предприеме, след като научи за смъртта на Йофур?
Лира извади алетиометъра. Светлината беше слаба и Йорек нареди да донесат факел.
— Какво ли е станало с господин Скорзби? — попита Лира, докато чакаха. — И с вещиците?
— Вещиците бяха нападнати от друг клан. Не знам дали са били във връзка с мъчителите на деца, но явно са чакали в небето над Свалбард и по време на бурята атакуваха. Не можах да видя какво стана със Серафина Пекала. Колкото до Лий Скорзби, балонът отново се издигна, след като аз и момчето паднахме, и той остана в него. Но твоят тълкувател ще ти каже каква е съдбата му.
Един мечок докара шейна, върху която димеше мангал с въглища, и пъхна в жаравата насмолен факел. Дървото пламна веднага и в светлината му Лира завъртя стрелките и попита за Лий Скорзби.
Оказа се, че той още лети, отвеян от въздушните течения към Нова земя, но не е ранен от скалните призраци и е отблъснал вещиците от чуждия клан.
Лира съобщи сведенията на Йорек, който кимна доволен.
— Щом е във въздуха, значи нищо не го заплашва. А с госпожа Колтър какво става?
Отговорът беше труден за разчитане — стрелката се плъзгаше от един символ към друг в последователност, неразбираема за Лира. Мечките изгаряха от любопитство, но ги възпираше уважението им към Йорек Бирнисон и неговото към Лира, затова тя ги изхвърли от съзнанието си и се съсредоточи върху алетиометъра.
Когато най-сетне разгада значението на символите, то я изпълни е трепет.
— Казва… казва, че тя е чула накъде сме тръгнали и е подготвила транспортен цепелин, въоръжен с картечници. Даже… да, вече са тръгнали към Свалбард. Тя още не знае, че Йофур Ракнисон е убит, но скоро ще научи, защото… Да, ще й кажат някакви вещици, а те ще го узнаят от скалните призраци. Струва ми се, че въздухът наоколо е пълен с шпиони, Йорек. Тя смята да се престори, че идва да помогне на Йофур Ракнисон, но всъщност иска да заграби властта с помощта на един полк тартари, които идват по море и ще са тук след няколко дни. Освен това възнамерява да разбере възможно най-бързо къде държат затворен лорд Азриел и да нареди да го убият. Защото… Сега вече ми става ясно! Досега не го разбирах, Йорек. Тя иска да убие лорд Азриел, защото знае какво е решил да направи той и се бои, че ще я изпревари. Сигурно е заради града в небето, няма какво друго да е! Тя се опитва да стигне първа до него! А сега тълкувателят ми казва нещо друго…