— Нали каза, че само е изпълнявал заповедите на Джон Фаа? Ако ще се разкисваш, няма да си губя времето да приказвам с теб.
— Вземи си тогава проклетия алетиометър, а аз се връщам с Йорек!
— Къде?
— В двореца. Той ще се бие с госпожа Колтър и с Жертвения съвет. Ако загуби, и аз ще умра. Не ме е грижа. А ако спечели, ще намерим Лий Скорзби и ще се кача на неговия балон, и тогава…
— Кой е този Лий Скорзби?
— Аеронавт. Той ни докара дотук, но катастрофирахме. Ето ти алетиометъра. Цял и невредим.
Той не посегна да го вземе и Лира го остави на месинговата решетка пред камината.
— Освен това може би трябва да знаеш, че госпожа Колтър е на път за Свалбард и когато разбере какво е станало с Йофур Ракнисон, ще тръгне насам. С цепелин, с цял полк войници и ще ни избият всички по заповед на Магистратурата.
— Тя никога няма да се добере дотук.
Това беше изречено толкова спокойно и уверено, че Лира се поколеба.
— Не можеш да си сигурен — неуверено каза тя.
— Сигурен съм.
— Да не би да имаш друг алетиометър?
— Не ми трябва алетиометър, за да го знам. Сега искам да науча как стигна дотук, Лира. Започни от самото начало и ми разкажи всичко.
Лира се подчини. Започна от Стаята за отдих и отвличането на Роджър, накрая завърши:
— Това е. Има само още едно нещо, което искам да знам, и мисля, че имам право да го науча. Ти скри, че си ми баща, сега си длъжен да ми кажеш поне това. Какво е Прахът? И защо всички толкова се боят от него?
Лордът погледна замислено, сякаш преценяваше дали е в състояние да разбере онова, което ще й съобщи. Никога дотогава не беше гледал сериозно на нея — държеше се като възрастен, който угажда на капризите на дете, но сега явно сметна, че е готова да го чуе.
— Прахът движи алетиометъра — каза той.
— Аха… да, и аз си го помислих. И какво още? Как са го открили?
— В известен смисъл Църквата винаги е знаела за него. Свещениците говорят от векове за него, но не са го наричали с това име. Преди известно време обаче един московит, Борис Михайлович Русаков, открил нов вид елементарни частици. Чувала си за електрони, фотони, неутрино и така нататък, нали? Наричат се елементарни частици, защото са неделими. Вътре в тях няма нищо повече, освен самите тях. Та тези частици били елементарни, но трудно можели да бъдат измерени, тъй като не реагирали по обичайния начин. Най-трудно било на Русаков да разбере защо новите частици се трупат там, където има хора, сякаш са притеглени от тях. И особено от възрастните. От децата също, но не в такава степен, докато демоните им не добият постоянна форма. По време на пубертета те започват да привличат по-силно Праха, също като възрастните. Всички подобни открития, които могат да окажат някакво влияние върху доктрините на Църквата, най-напред се разглеждат от Магистратурата в Женева. А откритието на Русаков било толкова необичайно и невероятно, че инспекторът от Дисциплинарния съд на Църквата го заподозрял във връзки с дявола. Той най-напред извършил церемония по прогонване на злите сили от лабораторията, после разпитал Русаков по законите на Инквизицията, но най-сетне трябвало да признаят, че ученият не ги лъже и не ги заблуждава. Прахът наистина съществувал. Това ги изправило пред проблема за неговата същност. И като знаем какво представлява Църквата, оставало им само едно. Магистратурата решила, че Прахът е физическото доказателство за първородния грях. Ти знаеш ли какво е това „първороден грях“?
Лира сви устни. Почувства се като в „Джордан“ — разпитваха я за нещо, на което я бяха учили през куп за грош.
— Ясно, че не знаеш. Вземи от онзи рафт до писалището Библията и ми я донеси.
Лира се подчини и подаде на баща си подвързаната в черно книга.
— Спомняш ли си историята за Адам и Ева?
— Разбира се. Тя не е трябвало да яде забранения плод, но змията я изкусила и Ева го изяла.
— И какво станало после?
— Ами… Изгонили ги. Бог ги изгонил от райската градина.
— Бог им казал да не ядат плода, защото ще умрат. Спомни си, в Райската градина те били голи, също като деца, а демоните им приемали каквато форма пожелаят. Но ето какво станало.
Той отвори Трета глава на Битие и зачете:
— Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.
Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, демоните ви ще приемат истинския си вид и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.