Выбрать главу

Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и много желано, защото дава знание за истинския вид на демоните, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

Тогава се отвориха очите на двамата и видяха истинския вид на демоните си и говориха с тях.

Но когато мъжът и жената познаха собствените си демони, разбраха, че много се е променило, защото дотогава мислеха, че са като всички други твари на земята и във въздуха и няма разлика между тях.

Сега прогледнаха и познаха доброто и злото. И се засрамиха, че са голи, па съшиха смокинови листа и си направиха препасници да скрият голотата си…

Лорд Азриел затвори книгата.

— Така се появил грехът. Грехът, срамът и смъртта. Те дошли в мига, когато демоните приели постоянна форма.

— Но… — Лира се мъчеше да намери походящите думи. — Но нали това не е истина? Не е като химията или механиката, нали? Нали не е имало наистина Адам и Ева? Касингтънският професор ми каза, че това било нещо като приказка.

— Всички Касингтънски професори са свободомислещи — тяхната роля е да подлагат на изпитание вярата на учените. Естествено, че ще ти каже така. Но помисли за Адам и Ева като за въображаема величина, нещо като корен квадратен от минус едно. Не можеш да намериш никакво доказателство, че подобно нещо съществува, но ако го включиш в уравнението, ще можеш да пресметнеш куп други неща, които са невъобразими без него. Както и да е, става дума за нещо, което Църквата е проповядвала хиляди години. И когато Русаков открива Праха, в най-лошия случай се появява физическо доказателство, че нещо се случва, когато невинността премине в опит.

Съвсем случайно и името на Праха иде от Библията. Отначало го наричат частиците на Русаков, но после някой обръща внимание на една любопитна фраза в края на Третата глава на Битие, където Бог проклел Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото прах си и в прах ще се върнеш…“ Богословите никога не са били наясно как точно трябва да се преведе тази фраза. Някои казват, че тя означава не „в прах ще се върнеш“, а „на праха ще си подвластен“. Други твърдят, че става дума за каламбур между пръст и прах, което означава, че Бог признава донякъде греховността на собствената си природа. Мнозинството не са съгласни, пък и не е възможно, защото това е изкривяване на текста. И все пак думата е твърде хубава, за да иде нахалост, затова частиците стават Прах.

— А Лакомиите? — попита Лира.

— Жертвеният съвет… Тайфата на майка ти. Много умно от нейна страна да се възползва от възможността и да основе свое малко царство, но тя е умна жена, както сигурно си забелязала. На Магистратурата й отърва да има различни учреждения, които да процъфтяват. Може да ги насъсква едно срещу друго. Ако някое от тях набере сила, тя ще се прави, че през цялото време го е подкрепяла, а ако се провали, ще твърди, че още от самото начало е осъждала тази шайка ренегати. А майка ти винаги е била жадна за власт. Отначало тя се опитваше да я получи по обичайния начин, чрез женитба, но не се получи, както сигурно си чула. Ето защо трябваше да се насочи към Църквата. Естествено, не можеше да поеме пътя на мъжете, които стават свещеници и политици — просто не е прието. Трябваше да въведе свой собствен ред, свои канали за влияние. Беше добра идея да се заеме с изучаването на Праха. Всички се боят от него и никой не знае какво представлява. И когато тя предложи да ръководи изследванията, Магистратурата прие с облекчение и я подкрепи с пари и с всичко необходимо.

— Но те режеха… — Лира не беше в състояние да го изрече. Думата заседна в гърлото й. — Знаеш какво правеха. Защо Църквата им позволи това?

— И по-рано са се правили такива неща. Чувала ли си думата кастрация? Това означава да отстранят половите органи на момче, за да не може то никога да се развие като мъж. Кастратите запазват цял живот тънкия си звънлив глас и затова Църквата го допуска — това се използва в църковната музика. Някои кастрати стават велики певци, истински артисти. Повечето се превръщат в затлъстели полумъже. Някои умират вследствие на операцията. Но мисълта за едно малко рязване изобщо не е в състояние да спре Църквата. Вече е правено. Пък и сегашните методи са много по-хигиенични в сравнение с някогашните, когато не е имало упойки, стерилни бинтове и медицински грижи. Сега всичко става съвсем безболезнено.

— Не е вярно! — разпалено възрази Лира. — Изобщо не е така!

— Разбира се, че не е. И точно затова те се крият в Далечния север, обгърнати в мрак и тайнственост. И затова Църквата се радва да използва някого като майка ти. Кой би могъл да се усъмни в една толкова очарователна жена, с такива връзки, толкова мила и разумна? И тъй като тази операция е забулена в тайна, Магистратурата винаги може да се отрече от нея. Това също е съображение.