— Ако се вгледаш по-внимателно, често можеш да откриеш нещо, което да те насочи. Какво е това върху часовника?
Тя присви очи и се взря в картинката.
— Череп!
— Какво може да значи това според теб?
— Смърт… Дали не сочи смърт?
— Така е. Едно от значенията на часовника е смъртта. Всъщност второто, а първото е времето.
— Знаете ли какво открих, Отче Корам? Стрелката спира там след втората обиколка! При първата някак странно потрепва, а на втората спира. Значи ли това, че трябва да разбираме второто значение?
— Възможно е. А ти какво го попита, Лира?
— Аз мислех… — Тя замълча, изненадана, че всъщност е задала въпроса, без да го съзнава. — Събрах трите картинки, защото… Мислех си за господин Де Ройтер. И нагласих стрелките на змията, на леярския тигел и на пчелния кошер, за да попитам как върви разузнаването му и…
— Защо точно тези три символа?
— Помислих си, че змията е хитрост, а разузнавачът трябва да бъде хитър, леярският съд е знанието, което трябва да се извлече, а пчелната пита означава упорита работа, също както пчелите работят упорито. Значи с хитрост и упоритост се постига знанието, а това е работата на разузнавача. Аз ги посочих и си зададох въпроса наум, а стрелката спря на смъртта… Мислите ли, че това нещо казва истината, Отче Корам?
— Съвсем изправно си работи, Лира. Не знаем само дали ние тълкуваме правилно. Това е тънко изкуство. Чудя се дали…
Но още преди да е довършил изречението, на вратата силно се похлопа и влезе млад циганин.
— Прощавай, Отче Корам, но току-що се върна Джейкъб Хюисманс и е тежко ранен.
— Той беше с Бенджамин де Ройтер — въздъхна Отец Корам. — Какво се е случило?
— Човекът не може да говори — каза младежът. — По-добре ела, Отче Корам, защото едва ли ще издържи много. Има кръвоизлив.
Отец Корам и Лира се спогледаха тревожно, но само за миг, после старецът хвана бастунчетата и закуцука към вратата, а демонът му пристъпваше грациозно пред него. Лира също тръгна, като от нетърпение едва се сдържаше да не хукне.
Младежът ги поведе към един кораб, спрял на кея, където разтоварваха захарното цвекло. Вратата им отвори жена с червена фланелена престилка, която подозрително изгледа Лира.
— Тя трябва да чуе какво ще каже Джейкъб, стопанке — успокои я Отец Корам.
Жената ги пусна да влязат и застана зад тях, а демонът й, катеричка, ги наблюдаваше отвисоко, покачена на дървения часовник. На едно легло лежеше раненият, завит с пъстър юрган. Лицето му беше бледо и влажно от пот, очите му горяха трескаво.
— Пратих да доведат доктор, Отче Корам — съобщи жената с разтреперан глас. — Моля ви, не искам да се вълнува. Той се мъчи ужасно. Дойде само преди няколко минути с кораба на Питър Хокър.
— А Питър къде е?
— Още връзва въжетата. Той каза да те повикаме.
Джейкъб извъртя очи към Отец Корам, който беше седнал на отсрещното легло.
— Здравей, Отче Корам — промълви той.
Лира погледна демона му. Дребният пор лежеше свит на клъбце до главата му, но отворените му очи блестяха трескаво като тези на Джейкъб.
— Какво стана? — попита Отец Корам.
— Бенджамин е мъртъв — изрече раненият. — Той е мъртъв, а Жерар е пленен.
Гласът му беше дрезгав, а дъхът му излизаше на пресекулки. Когато замълча, демонът му приближи глава към неговата и го близна по бузата. Това му даде сили да продължи.
— Вмъкнахме се в Министерството на теологията, защото един от Лакомиите, които пленихме, каза, че там бил щабът им. Оттам идвали всички заповеди…
Той отново замълча.
— Хванали сте няколко от тях? — попита Отец Корам.
Джейкъб кимна и погледна демона си. Рядко се случваше демон да говори с други хора, но този път човекът явно не можеше да продължи сам.
— Хванахме няколко от тях в Клъркънуел и ги принудихме да ни кажат за кого работят, кой издава заповедите и други такива неща. Те не знаеха къде карат децата, само били чували, че е някъде на север, в Лапландия…
Демонът млъкна и трескаво си пое дъх, а дребният му гръден кош се спускаше и издигаше мъчително.
— Така те ни казаха за Министерството на теологията и за лорд Бореал. Бенджамин заяви, че той и Жерар Хук ще се промъкнат там, а Франс Брокман и Том Мендъм трябваше да научат каквото могат за лорд Бореал.
— Те изпълниха ли задачата?
— Не знаем. Не се върнаха. Отче Корам, като че всичко, което правехме, се знаеше предварително. Франс и Том са били заловени живи още преди да се приближат до лорд Бореал.
— Кажи за Бенджамин — подкани Отец Корам, който видя, че дишането на Джейкъб става още по-пресекливо, а очите му се притварят от болка.
Демонът му изскимтя от тревога и обич, а жената пристъпи по-близо, вдигнала ръце към устата си, но не каза нищо и демонът продължи: