И все пак имаше нещо, което прекосяваше бездната, и Лира се напрегна да проследи движението. Усети гадене и главозамайване, защото онова, което се движеше, не беше част нито от Аврора, нито от другата вселена отвъд нея. Когато най-сетне успя да го види, вече беше напълно будна, а въздушният град беше изчезнал.
Летящата точка се приближи, порасна и започна да кръжи над кораба с разперени криле, спусна се с плавно и грациозно движение надолу и кацна на палубата на няколко метра от Лира.
В сиянието на Аврора тя видя голяма птица, сива гъска, чиято красива глава беше увенчана със снопче искрящобели пера. И все пак не беше птица — беше демон, макар наоколо да нямаше никой, освен самата Лира. Тази мисъл я изпълни със зашеметяващ страх.
— Къде е Отец Корам? — попита птицата.
В този миг Лира внезапно разбра чий е демонът. На Серафина Пекала, кралицата на вещиците, приятелката на Отец Корам.
— Аз… той… — заекна момичето. — Ще го доведа, ей сега…
Лира се спусна бързо по стълбата и се втурна към каютата на Отец Корам, отвори вратата и извика в тъмнината:
— Отче Корам, демонът на вещицата е тук! Чака на палубата! Долетял е сам — видях го как дойде от небето…
— Помоли го да изчака, дете — отвърна старецът.
Гъсокът величествено се упъти към кърмата и се огледа, див и изящен едновременно, а Лира го загледа с благоговеен ужас, сякаш виждаше призрак.
Скоро се появи и Отец Корам, облечен в дебелите си зимни дрехи, а зад него пристъпваше Джон Фаа. Двамата възрастни мъже се поклониха почтително, демоните им също приветстваха госта.
— Добре дошъл — проговори Отец Корам. — За мен е чест и удоволствие да те видя отново, Кайса. Ще влезем ли вътре, или предпочиташ да останем на палубата?
— Благодаря, Отче Корам, предпочитам да останем навън. Стига да не ви е студено.
Вещиците и демоните им бяха безчувствени към студа, но си даваха сметка, че при другите хора не е така.
Отец Корам го увери, че са добре облечени, и попита:
— Как е Серафина Пекала?
— Жива и здрава е, Отче Корам, и ти праща много поздрави. Кои са тези хора?
Отец Корам представи спътниците си. Демонът гъсок се взря внимателно в Лира.
— Чувал съм за това дете — каза той. — Вещиците говорят за него. Значи сте тръгнали на война, така ли?
— Не е война, Кайса. Отиваме да освободим няколко отвлечени деца. И се надявам вещиците да ни помогнат.
— Не всички ще пожелаят. Някои кланове сътрудничат на Ловците на Прах.
— Така ли наричате Жертвения съвет?
— Не знам какъв е този съвет. Те са Ловци на Прах. Дойдоха в нашите земи преди десетина години с философската си екипировка. Платиха ни да им позволим да построят станции на наша територия и винаги са се отнасяли почтително с нас.
— Какъв е този Прах?
— Той идва от небето. Някои казват, че винаги е бил там, други твърдят, че е започнал да пада отскоро. Едно е сигурно — когато разберат за него, хората изпадат в ужас и не се спират пред нищо, за да открият какво представлява. Но вещиците това не ги засяга.
— А къде са сега тези Ловци на Прах?
— На четири дни път североизточно оттук, в едно място, наречено Болвангар. Нашият клан не е сключвал споразумение с тях и заради услугата, която ти дължим отдавна, дойдох да ви покажа как да ги откриете.
Отец Корам се усмихна, а Джон Фаа плесна доволно с едрите си ръце.
— Благодаря ви от сърце, господине — обърна се той към гъсока. — Кажете ни обаче, дали не знаете нещо повече за тези Ловци на Прах? Какво правят те в Болвангар?
— Построили са там сгради от метал и бетон, както и подземни бункери. Горят каменовъглен спирт, който им се доставя на много висока цена. Не знаем с какво се занимават, но над самото място и на цели мили наоколо витае омраза и страх. Вещиците усещат тези неща, за разлика от другите хора. Животните също избягват да се навъртат нататък. По тези места птица не прелита, лемингите и лисиците също бягат. Оттам иде и името Болвангар — полята на злото. Те обаче не го наричат така, а Станцията. Но за всички останали Болвангар си е Болвангар.
— С каква защита разполагат?
— Имат един отряд северни тартари, въоръжени с пушки. Те са добри войници, но неопитни, защото никой не е нападал селището от самото му построяване. Освен това има ограда от бодлива тел, по която протича анбарен заряд. Може да има и други предохранителни мерки, за които да не знаем, защото не сме се интересували.